ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ

ЗА ЛИЦА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИНАДЛЕЖАЩИ КЪМ ЕТНИЧЕСКИ МАЛЦИНСТВА

 

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства е интегрална част от Националната здравна стратегия, насочена към осигуряването на по-добро здраве на българското население. Тя цели постигането на по-високо ниво на здраве на българските граждани в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства и преустановяване на част от негативните тенденции в здравето на нацията.

В Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, са залегнали основните здравно-политически виждания, възприети в Амстердамското споразумение (1997 г.) на страните-членки на Европейския съюз. Тя се основава на следните документи и програми:

Национална здравна стратегия “По-добро здраве за по-добро бъдеще на България”, 2001 г.;

Управленска програма на българското правителство Хората са богатството на България”, 2001 г.;

Стратегия за борба с бедността и социалната изолация, 2003 г.;

Закон за здравето, 2004 г.;

Закон за здравното осигуряване;

Закон за защита срещу дискриминацията;

Рамкова програма за пълноправно интегриране на ромите в българското общество;

Декларация на Десетилетието, подписана от правителствените ръководители на осем държави от Югоизточна Европа на 2 февруари 2005 г. в София;

Декларация на Тридесет и деветото Народно събрание на Република България за ангажираността на държавните институции за постигане на целите на Десетилетието на ромското включване 2005 – 2015 година;

Национален план за действие по “Десетилетие на ромското включване 2005 – 2015 г.”, приет от Министерския съвет – Извлечение от Протокол № 15 от заседанието на МС на 14.04.2005 г., Решения по т. 1;

Международен пакт за граждански и политически права;

Международна конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация;

Конвенцията за ликвидиране на всички форми на дискриминация срещу жените;

Програма за действие на Международната конференция за народонаселението и развитието на ООН от Кайро (1994 г.);

Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, 1999 г.;

Политиката “Здраве за всички през 21 век” на СЗО за Европейския регион.

 

ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПРОБЛЕМИТЕ

Състоянието и тенденциите на здравното състояние на нацията, включително на лицата, принадлежащи към етнически общности, се оценяват в зависимост от демографските процеси, заболяемостта, рисковите фактори, физическото развитие и дееспособност и самооценката на здравето.

Демографските процеси сред големите етнически общности в България имат своите специфики. През годините на прехода намаляването на раждаемостта сред лицата от ромски и турски произход е по-отчетливо и с по-големи стойности, отколкото при етническите българи, но въпреки това раждаемостта в тези общности продължава да е по-висока, отколкото средните стойности за страната. По-голям е и делът на младите жени във фертилна възраст в големите малцинствени общности, което е условие за запазване на по-високи стойности на раждаемостта сред тях в сравнение с етническите българи през следващите 15-20 г.

Налице са значителни етно-демографските разлики, които влияят съществено върху самооценката за здравето на българските граждани от ромски и турски произход. Тези общности са най-младите в страната. Близо половината от лицата от турски произход и почти две трети от лицата от ромски произход са деца или млади хора, при които дългогодишните здравословни проблеми се срещат относително по-рядко, отколкото при възрастните (Табл. 1). От друга страна, поради невъзможността да се осигури навременно и продължително лечение на нуждаещите се, смъртността в турската и особено в ромската група настъпва много по-рано, отколкото при останалото население. При лицата от ромски и турски произход леталитетът при заболявания като инфаркт, инсулт, пневмония или при злокачествено заболяване, е по-висок.

По-къса е средна продължителност на живота на лицата от двете големи етнически общности. По-висока е общата и детската смъртност. Делът на най-възрастните - хората над 60 години в ромската общност е около 4 пъти по-нисък, отколкото при българите. За представителите на турската общност този дял е два пъти по-нисък отколкото при ромите. По данни на Националния статистически институт за 2003 г. детската смъртност е 9.9/1000 при българите; 17/1000 при лицата от турски произход и 28/1000 при лицата от ромски произход. Докато при лицата от български и турски произход се наблюдава тенденция за отлагане на брака и на раждането на първо дете, при лицата от ромски произход се запазва тенденцията на много ранни женитби, на раждане на първо дете в юношеска възраст и на следващи раждания с кратък интервал между тях. Ранните раждания са рисков фактор за недоносеност на плода, тежки вродени увреждания на бебето, за висока детска смъртност в първата година от живота и за висока майчина смъртност.

В настоящия период на провеждане на здравна реформа се наблюдават изключително негативни тенденции, свързани със здравословнотото състояние на лицата от ромски произход: висока заболяемост, висока смъртност, ниска продължителност на живот. Средната продължителност на живот на ромите е с повече от 10 години по-ниска в сравнение със средната за страната. Най-високият пик на смъртността при тях е между 40-49 г., като основни причини са сърдечно-съдовите и мозъчни-съдовите заболявания. По данни на Факт Маркетинг (2004) 68 % от ромските домакинства са с хронично болен; 58 % нямат достъп до стоматологична помощ; 55 % посочват, че затрудненият достъп до лекари поради отдалеченост, представлява опасност за тяхното здраве, като жителите на селата много по-често определят отдалечеността на лекарската помощ като рисков фактор; 46 % от лицата от ромски произход не са здравно осигурени. Тези тенденции са с давност от над 15 години, но се задълбочават през последните години.

Основните причини за влошаване на здравето на българските граждани, вкл. принадлежащи към етническите малцинства, са бедността, нездравословният начин на живот, свързан с непълноценното хранене, постоянният дистрес, съчетани и с други рискови фактори, като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотични вещества, ниска двигателна активност и др. Към тях се прибавят различни проблеми, свързани с провеждането на здравната реформа. Тези неблагоприятни процеси се задълбочават в момент, когато държавата не може да увеличи средствата за здравеопазване, а ниската покупателна способност на преобладаващата част от ромските и турските домакинства прави платените медицински услуги и медикаменти недостъпни за тях.

Промените в начина на регистриране на заболяемостта през последните години и липсата на официални статистически данни за разпределението й по етнически признак затрудняват анализа, но данните от провежданите представителни социологически изследвания (“Отношение към здравните реформи – 2001 – 2002 г.” на Факт Маркетинг) сочат, че тя е с по-високи стойности сред лицата от уязвимите малцинствени общности, въпреки че те оценяват собственото си здраве като по-добро (Табл. 2).

В резултат от специфичното разделение на пазара на труда, лицата от ромски и турски произход, сравнително по-често страдат от заболявания на дихателната система (силикоза, туберкулоза, белодробен емфизем, пневмонии, бронхити, бронхиална астма) и на опорно-двигателния апарат. Представителите на етническите малцинства в неравностойно положение се сблъскват с повече трудности при профилактиката и ранното диагностициране на раковите, сърдечно-съдовите и белодробните заболявания. В края на 90-те години се констатира увеличаване на дела на раковите заболявания в районите със смесено население.

В ромската общност туберкулозата придобива по-високи от средните за страната стойности на разпространение. Поради неизградената или лошата инфраструктура в селищата и махалите им, лицата от ромски произход по-често боледуват от вирусен хепатит, стомашно-чревни заболявания, паразитози. (Международно представително изследване 2001 г. “Бедност, етничност и социално положение”, под ръководството на проф. Селени от Йелския университет).

След втората половина на 90-те години в някои ромски квартали в големите градове сред младежите и децата бързо се разпространяват наркоманиите, което води до бум на хепатит В и С, увеличава се риска от инфектиране с вируса на ХИВ, задълбочават се бедността в семействата с наркомани, дистреса на родителите и другите членове на домакинството и свързаните с това рискове за здравето на целите семейства.

Специфичен проблем при лицата от ромски произход е недостатъчното обхващане на децата с имунизации и свързаните с това случаи на заболявания, които са преодоляни сред етническите българи. При около 5 % от ромските деца не са провеждани никакви имунизации, а при около 15 % не са проведени всички, които се изискват по Националния имунизационен календар (Факт маркетинг, 2003).

Характерен проблем за лицата от някои ендогамни ромски субгрупи са наследствените заболявания. Така сред калдерашките и копанарските фамилии има голямо натрупване на различни невропатии, наследствен ангиоедем, галактокиназен дефицит, сред тракийските калайджии – на епилепсия, сред “милета” – на различни миопатии.

В големите малцинствени общности по-често се среща увреждане здравето, водещо до трайно намалена работоспособност. Нивото и е най-високо в общността на българските граждани от турски произход. По-ниската здравна култура, както и пречки от бюрократичен и финансов характер, са причините регистрираната трайно намалена работоспособност при лицата от ромски произход да е по-ниска, отколкото при етническите българи, въпреки оценките на специалистите за обективното им здравословно състояние. Бедността при лицата от турски и ромски произход се оказва допълнителна пречка за предоставяне на необходимите здравни грижи и за социалната им адаптация.

Наред с това съществуват и обективни етнокултурни разлики. Трябва да се има предвид, че лицата от турски произход по-рядко са склонни да се оплакват от здравословните си проблеми. Много хронични заболявания, които не са свързани със страдание, не се декларират и дори не им се обръща някакво специално внимание. Същевременно възрастните хора, които по принцип страдат по-често и от повече хронични заболявания, смятат, че недоброто здраве е естественото състояние за възрастта им, не следят развитието на здравословните си проблеми, освен когато състоянието им рязко се влоши. Лицата от ромски и турски произход в по-малка степен, отколкото останалите български граждани, периодично следят състоянието на здравето си. При тях посещенията при лекар са по-редки дори когато са налице сериозни здравни проблеми. Това е типично за всички по-бедни социални групи навсякъде по света. През последните десетина години тази тенденция рязко се засили поради финансовите трудности на техните семейства. За голяма част от тях е проблем да осигурят лечението даже на децата си.

Високата мобилност на част от ромските групи също затруднява достъпа им до медицински грижи.

Върху здравното състояние на лицата от ромски и турски произход косвено влияние оказва и по-ниското им образователно равнище. Те по-трудно могат да дадат обективна оценка на здравното си състояние и да обяснят от какво страдат. Около 40% от ромските деца изобщо не са посещавали училище или не са завършили начално образование; други 50% са само със завършено основно образование. Съответващите данни за българите са 0.5% и 5% и за турците – 3.5 % и 11 % (UNDP, Ромите в България. Internet: www.roma.undp.sk, стр. 24).

Две трети от лицата от турски произход и близо половината от лицата от ромски произход живеят в изостанали селски райони с неизградена инфраструктура, липса на водоснабдяване и канализация в домовете и малките населени места, много високо равнище на структурна безработица и бедност (достигаща до 80%), много по-нисък от средните стойности за страната достъп до социални и комунални услуги, включително медицински. Бедността сред лицата от турската общност е три пъти по-разпространена, отколкото сред българите, а при лицата от ромски произход – 11 пъти по-висока, в сравнение с тази при лицата от българската етническа общност. Това оказва пряко влияние върху здравословното състояние на представителите на тези малцинствени общности, които в много по-голяма степен се хранят непълноценно, изпитват много по-големи трудности да се самоосигуряват в случаите, когато не са осигурени за сметка на държавния бюджет, много по-трудно намират средства за заплащане на медицинските услуги и медикаментите. През 2002 г. делът на тези, които не могат да заплатят необходимите медицински услуги и лекарства, достига до 47% при българските граждани от турски произход и до 62% при тези от ромски произход.

Непознаването и несъобразяването на общопрактикуващите лекари и другите медицински специалисти с културните различия и традиции на лицата от ромски и турски произход влошават контактите им с пациентите и обективно водят до прибягване към методите на самолечението от голяма част от по-бедните и по-нискообразованите роми и турци.

 

ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ПОДОБРЯВАНЕ ЗДРАВЕТО ЛИЦАТА, ПРИНАДЛЕЖАЩИ КЪМ ЕТНИЧЕСКИТЕ МАЛЦИНСТВА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ

 

Политиката на Министерството на здравеопазването е насочена към създаване на условия за осигуряване на равен достъп на всички граждани на Република България до здравни услуги, независимо от техния пол, възраст, етническа, социална и политическа принадлежност. Особено внимание се обръща на подобряването на здравното обслужване на групите в неблагоприятно положение  в т.ч. и ромското население, предвид влошените здравни показатели в сравнение със средните показатели за страната.

Министерство на здравеопазването разработи и прие редица национални програми като: Национална програма за профилактика и контрол на СПИН и полово предавани болести 2001-2007 г., Национална програма за профилактика, ранна диагностика и лечение на туберкулозата, Национален план за укрепване на системата за надзор на заразните болести, Национална програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманиите, Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето в Република България и др., в които има дейности, насочени към лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства. През 2003 г. започна изпълнението на програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”, финансирана от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария. Един от основните компоненти на тази програма е насочен към реализиране на профилактични дейности в ромската общност.

В рамките на проект “Преструктуриране на здравния сектор”, финансиран със заем от Световната банка в периода 1997-2002, са оборудвани над 1700 практики за първична здравна помощ в цялата селска мрежа, населена и от смесени етнически групи. Допълнително са оборудвани и пет практики, обслужващи изцяло ромско население: 2 групови - в Кюстендил (квартал “Изток”) и Видин (квартал “Нов път”) и 3 индивидуални в Сливен (квартал “Надежда”).

През 2003 г. по програма ФАР Министерство на здравеопазването възлага на социологическа агенция “Факт Маркетинг” проучване на здравното обслужване и на здравния статус на лицата от ромски произход в 15 града на България. Обобщените резултати от това проучване са основа за разработването и на настоящата Здравна стратегия.

През 2004 г. Министерство на здравеопазването осъществява четири-компонентен проект по програма ФАР BG0104.02 “Осигуряване на достъп на малцинствата до здравеопазване”. Целта на проекта е да се осигурят условия за увеличаване на достъпа на лицата от ромски произход до здравни услуги в 15 пилотни града - Пазарджик, Шумен, Казанлък, Ямбол, Асеновград, Ловеч, Дупница, Добрич, Хасково, Пловдив, Стара Загора, Лом, Силистра, Видин и Бургас. Основните дейности са насочени към повишаване на професионалната компетентност на медицинските кадри за работа с ромското население, създаване на добри условия за обслужване на ромите в лекарските практики и въвеждане на неформални ромски посредници за подобряване на комуникацията между ромското население и съответните здравни органи. Съвместно с общините са ремонтирани, оборудвани и разкрити здравни центрове - практики на общопрактикуващи лекари. Разработена е програма и проведено обучение на 30 общопрактикуващи лекари, 30 медицински сестри и 57 здравни медиатори, избрани с конкурс, които да работят в новите здравни центрове в ромските квартали. В същите 15 града е проведена и здравно-информационна кампания, адресирана към лицата от ромски произход.

Редица неправителствени организации също работят активно в посока подобряване здравето на лицата в неравностойно положение от етнически малцинства.

В периода 1999-2004 г. Институт “Отворено общество” - София инициира серия от срещи, посветени на здравните проблеми на лицата от ромски произход и търсенето на механизми за подобряване достъпа им до здравни услуги. Програма “Обществено здравеопазване” и Програма “Рома” финансират редица здравни проекти, насочени към подобряване здравето на лицата в неравностойно положение от етнически малцинства и особено на ромите. Именно чрез реализирането на тези проекти някои неправителствени организации придобиват значителен опит в този сектор.

Българската асоциация по семейно планиране и репродуктивно здраве (БАСПРЗ) изпълнява проект на програма ФАР за здравно образование и репродуктивно здраве за ромското население през периода 1998-2000 г. Продължават да функционират кабинети по репродуктивно здраве и здравна информация в кв. “Столипиново” – гр. Пловдив, кв. “Факултета” – гр. София и в гр. Долна Митрополия, обслужвани от екипи на БАСПРЗ.

През периода 1997-2000 г. Фондация “Здравни проблеми на малцинствата” (ФЗПМ) провежда проучване на наследствените заболявания сред различни ендогамни малцинствени групи. След изясняване генетичните нарушения при тези заболявания, е проведена и генетична профилактика чрез селективни генетични скрининги сред рисковите групи. През 2001-2003 г. екипът на ФЗПМ реализира проекти, насочени към осигуряване равен достъп до здравните и социалните служби, и психологично подпомагане на хронично болни и лица с увреждания от ромски произход. През 2001 г. е проведено пилотно изследване на здравното състояние на ромите в три населени места в България, реализирано от Институт “Отворено общество” и Фондация “Здравни проблеми на малцинствата”. Резултатите са публикувани в изданието “Здравните проблеми на ромите – същност, последици и пътища за тяхното решаване”.

През 2001 г. Фондация “Здравни проблеми на малцинствата” разработва концепцията за здравния медиатор и за първи път успешно въвежда тази нова длъжност в ромския квартал “Изток” на гр. Кюстендил. Медиаторът е координираща фигура, мост между лицата от малцинствените общности и групи и здравните и социалните служби. Той подпомага преодоляването на културните бариери в общуването и поддържа диалог с институциите, участва в оптимизирането на профилактичните програми и здравно-информационните кампании сред ромските общности, придружава неграмотни роми до здравните и социалните заведения, защитава правата на пациентите и др. Въвеждането на здравния медиатор е иновативна мярка за България, но тя е доказала своята ефективност в други страни, като допринася за подобряване достъпа на малцинствата до здравни услуги. Тази практика е използвана успешно в Испания, Франция, Финландия и др. В Румъния длъжността на медиатора е призната като отделна професия, като над 200 роми медиатори работят като държавни служители. В момента у нас като здравни медиатори работят около 25 български граждани от ромски произход, които участват в реализацията на проекти, финансирани от Институт “Отворено общество” и Фондация “Партньори България”.

С усилията на екипа на Фондация “Здравето на ромите” и осигурено оборудване от Световната банка в кв. “Надежда” - гр. Сливен се разкрива здравен център. Здравни центрове са разкрити и в кв. “Малчо Малчев” – гр. Търговище, кв. “Факултета”- гр. София с подкрепата на Фондация “Лекари без граница” и в кв. “Изток” – гр. Кюстендил с подкрепата на Фондация “АДРА”.

Значителен принос за подобряване достъпа на лицата от ромски произход до здравни услуги имат някои ромски неправителствени организации: Фондация “Здравето на ромите” – гр. Сливен; Фондация “Рома-Лом”, Сдружение “Свят без граници” – гр. Стара Загора, Фондация “Нево Дром” и Фондация “Неви Черхен” – гр. Кюстендил, Фондация “Неве дрома” – гр. Шумен, Сдружение “Интегро” – гр. Сеново, Фондация “Интегро” – с. Огняново, Сдружение “Надежда” – гр. Видин, Фондация “Рома -2003” – гр. Завет, Обществен ромски съвет – гр. Бургас, Фондация “Напредък” –гр. Пазарджик, Сдружение “Доверие – РК” – гр. Асеновград и др.

Предстоящи програми и проекти:

Национален план за действие “Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г. в приоритет “Здравеопазване”;

Проект по програма ФАР 2003 – “Образователно и медицинско интегриране на уязвими малцинствени групи със специален фокус върху ромите”;

Проект по програма ФАР 2004 “Преструктуриране на пилотни многопрофилни болници и развитие на спешната медицинска помощ с цел подобряване на достъпа до здравеопазване на уязвими групи със специален фокус върху ромското население”;

Проект по многогодишна програма ФАР 2004 - 2006 “Подобряване положението на уязвимите етнически малцинства със специален фокус към ромите”, чиято крайна цел е подобряване положението на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, и особено на тези от ромски произход, чрез осъществяване на специфични и конкретни мерки по отношение на образование, здравеопазване и урбанизация, както и създаване на институционални механизми;

Проект за подобряване достъпа на ромските жени и деца в селските райони на България до здравни услуги, който ще се реализира от Консорциум от три неправителствените организации CARE – Холандия, CARE – България и Фондация “Здравни проблеми на малцинствата”.

 

ЦЕННОСТИ И РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ НА СТРАТЕГИЯТА

Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, се ръководи от по-общата социална цел за повишаване качеството на живота и благосъстоянието на всички български граждани, за гарантиране на правото на пълноценно развитие на всеки, независимо от неговия социален произход, етническа или верска принадлежност и/или полови различия. Доброто здраве е не само важно условие за постигане на тази цел, но и неотменна част от основните човешки права. По-големите инвестиции в здравните услуги за всички, намаляването на детската и майчината заболяемост и смъртност, осигуряването на достъп до качествени медицински грижи и услуги, включително за репродуктивно здраве, за семейно планиране и сексуално здраве, са важни цели сами по себе си и са от изключително значение за постигането на устойчиво развитие и по-добро качество на живот.

Постигането на целите на Стратегията ще изисква значителни финансови, институционални и човешки ресурси, активни действия от страна на правителството и партньорство между различните държавни институции и структурите на гражданското общество. То ще стане възможно само ако се основава на принципите на справедливост в здравеопазването и солидарност между социалните общности.

За постигането на целите на Стратегията е необходимо приемането на интегративен подход при определяне на социалните политики, насочени към:

·        редуциране на бедността и безработицата;

·        повишаване на образователното ниво;

·        подобряване на жилищните условия;

·        осигуряването на устойчивост на развитието с поставянето на приоритет на развитието на изостаналите региони и общности;

·        планиране на развитието и предоставянето на медицинските услуги.

Правилното определяне на приоритетите, ефективният мониторинг на усвояването на ограничените ресурси и междусекторното и между-институционалното сътрудничество ще допринесат за постигането на целите и задачите на Стратегията.

Усилията за подобряване здравето на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към малцинствени групи, не могат да бъдат съсредоточени само в областта на медицинските грижи, профилактиката и здравното образование. Задължително условие е намаляването на безработицата, повишаването на доходите, подобряването на инфраструктурата и на жилищните условия, повишаването на образователния статус. От голямо значение е повишаването на обществените разходи за здравеопазване, както и намаляването на цените на някои животоспасяващи лекарства.

Необходимо е да се положат допълнителни усилия и да се преразпределят съществуващите финансови, институционални и човешки ресурси за подобряване на достъпа на българските граждани, принадлежащи към етническите малцинства в неравностойно положение до качествени медицински грижи и лечение.

 

СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ И НАПРАВЛЕНИЯ НА РАБОТА

Българското правителство потвърждава решимостта си да постигне устойчиво икономическо развитие, да намали масовата безработица и да редуцира бедността, да утвърди стабилна, сигурна, недискриминационна и предвидима политическа система, да осигури адекватни социални програми и ресурси в отговор на потребностите на обществото като цяло и специално - на уязвимите общности и социални групи. То трябва да осигури прилагането на защитните мрежи и тяхното адекватно финансиране, особено по отношение на регионите, общностите и групите, засегнати в най-голяма степен от периода на прехода.

За подобряване здравето на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, се поставят следните стратегически цели:

 

Стратегическа цел 1: Преодоляване и преустановяване негативните тенденции за здравето на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства и създаване на условия за неговото подобрение чрез:

·      намаляване на детската смъртност – оптимизиране на детското здравеопазване, подобряване качеството на родилна и неонатологична помощ – превенция на недосносеността; здравно образование на майките за правилно отглеждане на децата, подобряване качеството на детските консултации и педиатричната помощ, повишаване обхвата с имунизации при децата; съвременно здравно образование на децата и на родителите;

·      намаляване на майчината смъртност - оптимизиране на майчиното здравеопазване, ранно обхващане на бременните, наблюдение по време на бременността, своевременна хоспитализация на родилките, повишаване на здравната култура и знанията за репродуктивно здраве на младите хора и особено на девойките и жените; предпазване от нежелана бременност;

·      ограничаване заболяемостта от заразни и паразитни заболявания – туберкулоза, вирусни хепатити, ехинококоза и др. – провеждане на скринингови програми, ранна диагностика и своевременно лечение, осигуряване на чиста питейна вода до всеки дом; подобряване на инфраструктурата и хигиенните условия на живот;

·      намаляване заболяемостта, трайната неработоспособност и преждевременната смъртност от някои широко разпространени социално-значими заболявания – хипертонична болест, сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания, което ще доведе до увеличаване средната продължителност на живот сред лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства;

·      осигуряване по-добро здравно обслужване и по-добро качество на живот на болни с хронични заболявания и лица с увреждания;

·      намаляване заболяемостта от наследствени заболявания, водещи до ранно намаляване на работоспособността и преждевременна смърт сред лица от някои ендогамни малцинствени групи – провеждане на селективни генетични скрининги, неонатални скрининги и дородова диагностика;

·      подобряване на сексуалното и репродуктивното здраве – намаляване на абортите, профилактика на полово предаваните инфекции, адекватно семейно планиране;

·      преодоляване на практиките на насилие срещу жените и осигуряване на пълното им равенство.

 

Стратегическа цел 2: Осигуряване на равенство в достъпа до здравни услуги на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства чрез:

·     утвърждаване длъжността на здравния медиатор като координираща фигура между здравните институции и лицата от малцинствените групи и общности. Развиване на мрежа от здравни медиатори;

·      постоянно повишаване на квалификацията и мотивацията на общопрактикуващите лекари и медицинските сестри, работещи с лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства и обучението им в дух на толерантност. Придобиване на знания и умения за работа с пациенти с различна култура и начин на живот;

·      подобряване на техническото оборудване на лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ;

·      подобряване качеството на специализирана медицинска помощ на населението в селските и отдалечени райони;

·      подобряване достъпа до спешна медицинска помощ на българските граждани, принадлежащи към етническите малцинства в неравностойно положение

 

Стратегическа цел 3: Повишаване на здравните знания и осигуряване на достъп до здравна информация чрез:

·      повишаване информираността на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства относно правата и задълженията на пациентите и за видовете медицински услуги;

·      повишаване здравните знания за предпазване от най-честите заболявания и за подобряване на репродуктивното здраве;

·      използване на разнообразни начини за предоставяне на здравна информация: излъчване на видео и аудио клипове на здравна тематика, здравни предавания по радиото и телевизията, беседи от медицински специалисти и здравни медиатори, организиране на здравно-информационни събития по време на празници, здравно образование в училищата, както и използване на извънкласни форми в клубове, спортни секции и др.

 

Стратегическа цел 4: Преодоляване на културните бариери в общуването и всякакви форми на дискриминационни нагласи чрез:

·      провеждане на семинари за запознаване на медицинския персонал с етнокултурните особености на малцинствата;

·      включване в програмите на обучение в медицинските университети и колежи на специализирани часове (модули), създаващи умения за работа с лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства;

·      защита правата на пациентите и сигнализиране за нарушения в здравното обслужване в МЗ, РЗОК, НЗОК, БЛС, Хелзинкски комитет, Проект “Правата на човека” и др.;

·      противодействие от страна на професионалните организации на лекарите и стоматолозите и правозащитните организации срещу всяка проява на дискриминация при здравното обслужване на представителите на етническите общности в неравностойно положение.

 

Стратегическа цел 5: Разширяване обхвата на здравноосигурените лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства чрез предприемане на законодателни инициативи по отношение на здравното осигуряване на социално слабите, в това число и на дълготрайно безработните.

 

СРОК И ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗДРАВНАТА СТРАТЕГИЯ

Настоящите стратегически цели и направления се планират да се осъществят за период от 10 години. Периодът за действие на Стратегията - 2005-2015 г. е съобразен и с “Десетилетието на ромското включване”. Конкретните дейности за изпълнението на стратегическите цели, сроковете, отговорните институции и необходимите финансови средства са разработени в План за действие, който е с по-кратка продължителност и ще се актуализира всеки три години в зависимост от постигнатия напредък.

След изтичане на този период, в зависимост от постигнатите резултати, действията по Здравната стратегията за лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, могат да бъдат продължени, допълнени или изменени.

 

ОТГОВОРНИ ИНСТИТУЦИИ И ПАРТНЬОРИ

В действията по осъществяването на Стратегията се интегрират компетенциите и отговорностите на държавни институции, университети, съсловни организации, неправителствени организации като:

1.      Министерство на здравеопазването

2.      Министерство на труда и социалната политика

3.      Министерство на образованието и науката

4.      Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските   въпроси;

5.      Дирекция “Етнически и демографски въпроси” на Министерски съвет;

6.      Национална здравноосигурителна каса

7.      Национален статистически институт

8.      Национален център по опазване на общественото здраве

9.      Национален център за здравна информация

10.  Медицински университети и колежи

11.  Областни съвети за сътрудничество по етническите и демографските въпроси

12.  Регионални центрове по здравеопазване

13.  Регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве

14.  Общини

15.  Лечебни заведения

16.  Неправителствени организации

17.  Здравни медиатори

18.  Медии

Сътрудничеството при изпълнението на целите и задачите е от особена важност. От не по-малка важност е координацията на дейностите на централно и локално ниво.

 

МОНИТОРИНГ И ОЦЕНЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

За постигане на адекватен контрол и оценяване резултатите от провежданите здравни интервенции е необходимо създаването на национална информационна система. Чрез нея ще се осъществява набиране и анализ на достоверна и навременна статистическа информация по широк кръг от социални, демографски и здравни индикатори, включително за лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства. Данните за здравето следва да бъдат дезагрегирани (доколкото е допустимо в съответствие с действащото българско законодателство) по пол, икономически статус, доходи, местоживеене и етническа група, за да се идентифицира специфичния здравен профил и нуждите на хората от уязвимите общности, за да се насочат ресурси и субсидии към тези, които се нуждаят най-много от тях.

Тъй като показателите на детската и майчината смъртност, на заболяемостта и смъртността в активна възраст и трайно намалената работоспособност сред лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства са по-високи, отколкото средните за страната, трябва да се предприемат специални мерки за събиране на здравна и демографска информация, необходима за анализиране на причините за тези по-високи стойности и за изработване на конкретни политики за решаване на здравните проблеми, съобразени със спецификите на различните общности.

При оценяването и наблюдението на здравното състояние на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства ще се използват основни показатели, характеризиращи състоянието и функционирането на здравната система и състоянието на общественото здраве:

1. Социално-икономически показатели:

·     Брутен вътрешен продукт на човек от населението;

·     Относителен дял на разходите за здравеопазване от брутния вътрешен продукт;

·     Разпределение на финансовите средства за здравеопазване по източници на финансиране: задължително здравно осигуряване, доброволно здравно осигуряване, консолидиран държавен бюджет, пряко заплащане от потребители и др.;

·     Относителен дял на населението в активна възраст без работа;

·     Относителен дял на населението на ниво “бедност”.

2. Показатели за постигане на здраве за всички:

·     Показатели за живот:

-      детска смъртност;

-      майчина смъртност;

-      обща смъртност;

-      смъртност по възрастови групи;

-      смъртност по причини – общо и за всяка възрастова група;

-      очаквана средна продължителност на предстоящия живот.

·     Показатели за начина на живот:

-      консумация на алкохол на човек от населението;

-      консумация на тютюневи изделия на човек от населението;

-      наркомании сред младежите;

-      заболяемост от болести, предавани по полов път;

-      брой на включените във физически упражнения и спорт.

·     Показатели за качество на живот:

-      показатели за намалена работоспособност по възраст и причини;

-      показатели за временна неработоспособност: честота на случаите, честота на загубените дни, средна продържителност – обща и по причини;

-      показатели за отсъствията на ученици от учебни занятия поради заболяване – по причини;

-      относителен дял на лицата над 65 г., способни да живеят самостоятелно;

-      относителен дял на хората, обитаващи жилища, отговарящи на изискванията за водоснабдяване и канализация;

-      заболяемост по болести, предавани чрез водата или предизвикани от контаминирани с вредни агенти храни;

-      относителен дял на хората, живеещи в зони с увреждащи здравето замърсители на екологичната среда.

·     Показатели за здравно обслужване:

-      показатели за оценка на първична здравна помощ: относителен дял на населението, регистрирано от структурите за първична медицинска помощ; брой на медицинските специалисти, работещи в сектора за първична медицинска помощ: лекари, стоматолози, фелдшери, медицински сестри, акушерки, социални работници и др.; относителен дял на пациентите, влезли в контакт със специализирания сектор на извънболнична помощ чрез партньорства на сектора за първична медицинска помощ; относителен дял от времето за работа на сектора за първична медицинска помощ, посветен на нелечебна дейност (промоция на здраве, семейно планиране) и др.; относителен дял на финансовите средства за първична медицинска помощ от общите средства за финансиране на здравеопазването;

-      показатели за осигуреност на населението със здравни ресурси: осигуреност на населението с лекари, стоматолози, фармацевти и с медицински специалисти с колежанско образование; осигуреност на населението с болнични легла – общо и по профили на болничната помощ;

-      показатели за достъпност на населението до здравните структури: средно време между възникването на спешен случай и оказването на нужната помощ; относителен дял на населението, което има достъп до първична здравна помощ – съответно на 30, 60 и повече минути; недостиг на здравно обслужване – брой на хората, чакащи по списък за специализирана извънболнична и болнична помощ;

-      показатели за оползотвореност на лечебните заведения обръщаемост на населението за здравна помощ – регистрирани посещения - общо, по видове и по нива на оказването й; средна продължителност на болничния престой - общо, по видове легла; разходи за единица здравно обслужване в извънболничните лечебни заведения и в болниците;

-      показатели за приемливост на лечебните заведения относителен дял на населението, нежелаещо или отказващо да се възползва от даден вид лечебно заведение; относителен дял на населението, доволно от начина на оказване на здравна помощ.


ПРИЛОЖЕНИЯ

 

Таблица 1

Възрастова структура на големите етнически общности (в проценти)

 

възраст

българи

турци

роми

 

1992 г.

2001 г.

1992 г.

2001 г.

1992 г.

2001 г.

 

0-14 г.

17.4

14.5

26.0

21.4

37.8

33.3

 

15-29 г.

19.9

21.4

25.3

25.9

28.2

30.1

 

30-64 г.

47.1

48.1

41.0

44.1

31.1

33.9

 

65+

15.6

16.1

7.7

8.6

2.9

2.7

 

 

Източник на информация: НСИ, Преброяване на населението 2001

 

 

Таблица 2

Субективна оценка за здравето и лица с влошено здраве

 

 

Лица с влошено здраве

Лица с дългогодишно заболяване

Българи

41,8

33,9

Турци

35,6

22,8

Роми

31,1

18,9

 

Източник на информация: НСИ, Преброяване на населението 2001

 

 

Таблица 3

Образователна структура на големите етнически общности (лица над 20 г.)

 

Образование

Българи

Турци

Роми

Висше (вкл. специалист)

19.1

2.4

0.2

Средно

47.7

21.9

6.5

Основно

24.9

46.9

41.8

Начално

7.0

18.6

28.3

Неграмотни

1.3

10.1

23.2

 

Източник на информация: допълнителна обработка на данни на НСИ

 

Таблица 4

Разпространение на бедността по етнически групи (в%)

 

 

% от населението

% бедни

дял на бедните

дълбочина

Българи

82.3

5.6

39.6

0.4

Турци

7.1

20.9

12.8

2.2

Роми

8.8

61.8

46.5

13.6

Други

1.8

7.6

1.2

0.2

Общо

100.0

11.7

100

1.7

 

Източник на информация: Световна банка, 2002

Таблица 5
Разпространение на бедността в Централна и Източна Европа

 

Страна

Година на проучването

2.15 USD на човек дневно

4.30 USD на човек дневно

България

1995

3.1

18.2

България

2001

7.9

31.9

Румъния

1998

6.8

44.5

Латвия

1998

6.6

34.8

Украйна

1999

3

29.4

Унгария

1997

1.3

15.4

Полша

1998

1.2

18.4

 

Източник на информация: Световна банка, 2002

 

 

Таблица 6

Не могат да плащат таксите за медицински услуги

 

 

За стра-ната

Българи

Турци

Роми

Таксата от 1 лв.

5.6

4.1

7.3

21.4

Няколко такси по 1 лв. при прегледи с направление

11.7

9.6

11.4

34.9

За преглед без направление

33.2

31.4

23.9

55.1

За консумативите при изследвания

28.3

26.5

17.9

47.6

За болничен престой

31.6

29.7

22.5

53.2

 

Източник на информация: ФАКТ-Маркетинг, 2002.

 

 

Таблица 7

Трудности при осигуряване на медицинско обслужване

 

 

За страната

Българи

Турци

Роми

Нямат трудности

37.4

40.2

27.0

18.9

Нямат пари за лечение и лекарства

25.3

22.5

33.8

45.0

Лекарствата са много скъпи

14.4

14.8

13.3

17.4

Лекарите пренебрегват болния

5.7

6.1

3.0

1.0

Големите болници са отдалечени

5.6

4.1

10.8

5.9

Няма лекар в селището

1.0

9

2.9

0

 

Източник на информация:  ФАКТ-Маркетинг, 2002.

 


Таблица 8

Индекси на потребителските цени по групи стоки и услуги

 

Стоки и услуги

ХІІ 2000

ІІІ 2001

ХІІ 2001

ІІІ 2002

Нехранителни стоки

103.5

107.5

102.6

106.0

Лекарствени и фармацевтични продукти

116.3

118.6

114.8

138.9

Други медицински продукти

105.8

108.6

99.3

98.1

Терапевтични уреди и апарати

106.0

106.8

101.5

103.1

Лекарски услуги

106.6

110.0

108.1

109.8

Стоматологични услуги

114.9

117.2

105.1

106.2

Др. доболнични услуги

100.0

100.0

139.9

139.9

Болнични услуги

100.0

100.0

108.5

108.5

 

Източник на информация:  НСИ 2002

 

 

Таблица 9

Основни храни в ежедневната диета на бедните семейства -

процент от нормата за пълноценно хранене

 

 

българи християни

българи мюсюлмани

турци

роми

всичко

месо

41.0

20.6

15.2

13.6

27.7

зеленчуци

80.9

61.8

70.9

69.8

75.0

плодове

42.5

32.4

34.2

22.1

33.7

сирене

43.9

29.4

39.2

25.0

35.8

кисело мляко

62.0

82.4

57.0

49.0

58.1

мляко

27.6

38.2

24.1

18.2

24.6

 

Източник на информация: УНИЦЕФ, 2003