МЕЖДУНАРОДЕН ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА

МАЛЦИНСТВАТА И КУЛТУРНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ

1303 София, ул. “Антим I” № 55, тел: (+3592)8323112; 8324044; факс: 8320015

e-mail: minority@imir-bg.org; imir@einet.bg; http://www.imir-bg.org/

 

 

 

 

 

 

Аналитичен доклад

 

 

 

 

 

по Проект

„Проучване на образователните нагласи на ромското население в община Нова Загора”

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изготвен от:

Магдалена Славкова и Йелис Еролова

 

 

 

 

 

 

 

 

Април 2005 г.

София

СЪДЪРЖАНИЕ:

 

1. Въведение........................................................................... ......................................2

 

2. Обща характеристика на циганското население в община Нова Загора.............3

 

3. “Турските цигани”…………………………………………………....…................4

 

4. Българските цигани...............................................................................................7

 

5. Калайджиите..............................................................................................................8

 

6. Лингурарите...............................................................................................................9

 

 

Образователни нагласи на ромското население

 

 

7. Обща характеристика.............................................................................................10

 

8.  Образованието като ценност при циганите.........................................................13

 

9. Резултати от социологическото проучване: учителите.......................................15

 

10. Резултати от социологическото проучване: учениците....................................18

 

11. Вместо заключение...............................................................................................20

 

12. Литература.............................................................................................................20

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВЪВЕДЕНИЕ

 

            В периода 17-27 април 2005 г. се проведе антроположко изследване на образователните нагласи и интеграцията на ромското население в учебните заведения в община Нова Загора. Това изследване е част от проект на отдел „Образование” към Община Нова Загора - „Проучване на образователните нагласи на ромското население в община Нова Загора” и Международният център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия.

            Проектът беше осъществен с подкрепата и съдействието на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия (МЦИМКВ) и Отдел “Образование” към Община Нова Загора.

            Етноложкото изследване се проведе в гр. Нова Загора и селата в Общината.

           

            В процеса на работа бяха използвани различни методи на работа:

 

            Социологически анкети се направиха сред учители и ученици от ромски и български произход в гр. Нова Загора, с. Кортен, с. Караново, с. Баня, с. Стоил войвода, с. Радево, с. Млекарево, с. Любенова махала, с. Омарчево и др.

 

            Бяха наблюдавани отношенията между ученици от ромски и български произход в училищна и неформална среда, между ученици от ромски произход и учители, между деца и родители от ромски произход, между родители от ромски произход и учители. Този метод бе приложен в градска и селска среда.

 

             Бяха проведени интервюта с представители на Общинската администрация, учители, директори на училища, родители и ученици от български и ромски произход.

 

             Този метод беше използван сред представителите на различните цигански групи в община Нова Загора.

 

- фотодокументиране

              Бяха документирани информатори от различни възрасти и постоянни обекти (училища, къщи, махали и т.н.)

 

 

- работа с архиви

   В хода на етноложкото проучване бяха събрани материали, във връзка с поставената тема, от Община Нова Загора, Исторически музей – гр. Нова Загора, регионалния печат и др. Те са включени в настоящия аналитичен доклад (вж. и литературата).

 

 

 

 

 

 

Обща характеристика на циганското население в община Нова Загора

 

            В периода на османската власт по българските земи, населението в Новозагорска околия е предимно от български и турски произход.

            След Освобождението на България от Османско владичество, турското население започва да мигрира към Турция, в резултат на което през следващите години, то започва да намалява. В съвременността, са останали само няколко турски семейства в проучения район и те са интегрирани в българското общество.

            От края на 19 век, успоредно с намаляването на числеността на турското население, се наблюдават и други демографски процеси, свързани с увеличение на българското и циганското население. Броят на циганите от миналото до днес постоянно се увеличава. (Русев Л., 1998 Още веднъж за демографския облик на Нова Загора. – в. Загорско знаме, 17-23 юли, година ХLIX, бр. 28 (1430).

 

Год.

Общо население

Българи

Турци

Цигани

Евреи

Гърци

Арменци

Други

1892

4401

3148

701

248

221

46

10

37

1900

5125

3896

589

303

201

76

26

64

1905

5878

4526

509

506

201

98

25

33

1910

6518

5171

339

746

189

37

32

37

 

            Днес община Нова Загора се състои от 34 селища, в това число и общинският център. Според текущата информация за населените места на Дирекция „Гражданска Регистрация и Административно Обслужване” (ГРАО), данните за броя на населението в Община Нова Загора от месец март 2005, са следните[1]:

 

Селище

Брой жители

 Брой малцинства

Община Нова Загора

44 906

11 964 +

Град Нова Загора

26 191

Ок. 8000

Общо села

18 715

3964 +

Асеновец

687

54

Баня

1637 (1670)[2]

717 (ок. 1070)[3]

Богданово

402

30

Брястово

384

100

Бял кладенец

300

12

Графитово

7

-

Дядово

495

332

Езерово

507

6

Еленово

627

128

Загорци

474

85

Каменово

523

270

Караново

864

416

Коньово

999

350

Кортен

1972

373

Крива круша

59

-

Любенец

515

115

Любенова махала

967

231

Млекарево

814

35

Научене

193

52

Новоселец

483

89

Омарчево

513

125

Пет могили

571

48

Питово

488

-

Полско пъдарево

462

130

Прохорово

184

14

Радево

244

18

Радецки

457

147

Сокол

247

25

Стоил войвода

744

239

Събрано

397

90

Съдиево

899

242

Съдийско поле

415

130

Ценино

185

113

 

          След 1989 година броят на българското население в община Нова Загора започва да намалява, в следствие на миграции към големите градове, емиграция в чужбина и ниска раждаемост.

            Циганското население в общината продължава да се увеличава. Причините за това са: положителен естествен прираст и многобройните вътрешни миграции (заселване от село към град и от село към село).

            Процесът на увеличаване на ромското население в инфраструктурен план се свързва с хаотично строителство на жилища в крайните части на град Нова Загора.  

            В община Нова Загора циганската общност е хетерогенна. Тя се състои от отделни групи, които се самоопределят по различен начин като българи, турци, цигани/ роми и т.н.

           

          Можем да разграничим четири основни цигански групи:

 

- такива, които имат турско самосъзнание и се самоопределят като „турци”, „мюсюлмани” или като „малцинство” и се назовават от околното население като „турски цигани” или „цигани”;

- такива, които предпочитат да бъдат наричани като „българи”, „стари българи” или „демирджии” и са познати на околното население като „български цигани” или общо като „цигани”;

 - такива, които имат циганско самосъзнание и се определят с груповата си принадлежност (влахоря, дасикане рома, хорахане рома и др.);

- такива, които имат румънско самосъзнание или се определят с груповата си принадлежност като „рудари” („лингурари”) и се възприемат от околното население като „копанари” или „румънски цигани”.

 

            Представителите от тези цигански групи се заселват в Новозагорски район по различно време. Първите заселници от групите на турските и на българските цигани усядат тук през Османския и Следосвобожденския период. Лингурарите и калайджиите се установяват в изследвания регион до 60-те години на ХХ в.

 

            „Турски” цигани

 

            Най-многобройната циганска група в община Нова Загора е общността на т. нар. „турски” цигани. В науката те се наричат с названието „турчеещи се” цигани, заради предпочитаната си турска идентичност и за да се разграничат от циганите, които се самоопределят като „хорахане рома” („турски цигани”). Те живеят в „Шести” квартал  в гр. Нова Загора, с. Кортен, с. Любенова махала, с. Баня, с. Караново, с. Стоил войвода, с. Дядово, с. Еленово, с. Каменово, с. Коньово, с. Любенец, с. Омарчево и др. По-голяма част от тях имат силно изразено турско самосъзнание. Те са билингви. „Турчеещите се” цигани владеят български и турски език, като помежду си говорят изключително на турски език. Самоопределят се като турци, мюсюлмани или малцинство и се обиждат, ако бъдат наречени цигани или роми. Всички названия се използват като етническо самоопределяне.

            В някои села в Новозагорско като Стоил войвода, Коньово, Дядово, Събрано и др., част от циганското население се определя като „хорахане рома” (в смисъл на „турски цигани”). Те говорят цигански език и са мюсюлмани по религиозна принадлежност (голяма част от тях само по традиция).

            По религиозна принадлежност по-голямата част от „турчеещите се” цигани са мюсюлмани. В „Шести” квартал има новопостроена джамия, чийто изграждане е финансирано от Саудитска Арабия. В настоящия момент се строи нова джамия в село Баня, строежът на която е финансиран отново от Саудитска Арабия. Джамията в квартал VІ се посещава от мъже и жени. Жените ходят в храма обикновено по празници и в петъчен ден. И в двете джамии – в град Нова Загора и в село Баня се организират уроци по ислямско вероизповедание за деца. Тези уроци са по-интензивни през летния сезон, когато децата не ходят на училище. Служителите на мюсюлманските храмове организират излети с децата през съботните и неделните дни.

            Служителите на джамиите в град Нова Загора и в село Баня са представители на местната общност. С авторитет се ползват хората, които са ходили на хаджилък в Мека, например председателят на джамийското настоятелство в град Нова Загора, представител на общността в с. Баня и др.

            Най-важните празници за „турчеещите се” цигани са Рамазан Байрям и Курбан Байрям. В миналото много пищно се е празнувало обрязването на момчетата, когато се е правила т.нар. сватба-сюнет. В съвременността този ритуал започва да губи своята тържественост.

            Отмира и празнуването на Идерлез (Гергьовден). Този празник „турчеещите се” цигани свързват със задължително посещение на тюрбето (наричано като „теке” от местното население) на Кадемли баба, близо до село Графитово. Тюрбето е построено на връх Св. Илия (Адатепе), тъй като според легендата тук Кадемли баба е проповядвал учението си. Тюрбето е на средновековния мюсюлмански светец, чийто истинско име е Муса Чобан, но известен с прозвището Кадемли – „носещ щастие, сполука”.

           Няколко дни преди Гергьовден, доброволци от „Шести” квартал почистват текето. На самия празник се отива с обречения курбан на тюрбето, като се събират роднини и познати. На празника има много музика и танци. Текето на Кадемли баба се посещава и от българското население през месец юли на Илинден, когато се организира събор („сбор”). В миналото задължително се е преспивало на тюрбето за здраве.

            „Мюсюлманите” от село Баня също празнуват Идерлез, като се събират в местността Адатепе, в близост до река Тунджа.

            Част от „турчеещите се” цигани от „Шести” квартал и някои села в региона са евангелисти. Евангелизмът има най-голямо влияние сред тази общност в района. В „Шести” квартал има около пет-шест протестантски църкви, като техният брой непрекъснато се променя и затова не може да бъде определен точно. Църквите са ръководени от местни проповедници. Храмовете принадлежат към петдесятното направление (Българска Божия църква, ББЦ; Обединена Божия църква, ОБЦ и Евангелска Петдесятна църква, ЕПЦ;). Има и една адвентна църква. Църквите от петдесятното направление в квартала са клонове на местните български храмове или са регистрирани към централите в град Стара Загора и Сливен.

           В селата в Общината има църкви, принадлежащи главно към петдесятното направление. В село Баня съществува Балканска Евангелска църква, която е регистрирана към Корейската Протестантска мисия в България. Най-важните празници за евангелистите са Рождество Христово и Великден. Срещат се случаи, евангелисти да колят курбан. Курбана се прави до една седмица след официалния Курбан Байрам. По този начин протестантите се опитват да се разграничат от мюсюлманите. В последните години, популярно сред евангелистите е кръщаването на децата с имена от Библията. Например според „Списък на учениците на Началното училище, с. Радево към 01. 12. 2004 година” има няколко деца с името Исус, едно дете на име Йосиф и още едно с името Христос. Всички деца от интерната в село Радево са от „Шести” квартал на град Нова Загора.   

            Сред мюсюлманите в Новозагорско са познати различни фамилии (Джамбазови – в миналото са се занимавали с търговия с животни; Бинбашеви – член на рода е бил на длъжност в османската армия; Байряктарови, Байрямови и др.). Родовата система при тях не е съхранена, както е при калайджиите например, и преминава под формата на семейството.

          Брачната възраст при „турчеещите се” цигани е ниска - от 14-17 години за момичетата и от 16-18 години за момчетата.

            По официални данни голяма част от представителите на тази циганска група са безработни и получават социални помощи. Другите, които работят, са заети в сферата на битово-комуналните услуги или работят по програми на дирекция „Бюро по труда” – Нова Загора (например „От социални помощи към заетост”).

            Представителите на „турчеещите се” цигани се занимават и с различни икономически дейности в България и в чужбина - търговия с отпадъчен материал (стъкло, хартия, желязо), с текстилни стоки (амбулантна търговия) и др.

            Много популярна сред жителите на „Шести” квартал е търговията с декоративни животни (кучета, папагали и др.), главно в Турция[4]. През летния период някои от селските жители в района се занимават с бране на билки, гъби, череши и др. наемен земеделски труд (например говедари и др.). Има и такива, които работят в ТЕЦ Марица-Изток-2.

            Широко разпространен сред общността на „мюсюлманите” е и миграционният труд (често сезонна заетост в строителството, земеделието, животновъдството и др.) в Гърция, Италия, Испания и др. Много от жителите на село Баня се занимават с амбулантна търговия в Полша или в близост до полско-немската граница. В последните няколко години, във връзка с икономическата криза в страната са налице миграции на представители на общността от квартал VІ към селата в Общината – Дядово, Кортен, Стоил войвода и др.

            От края на 2003-та година съществуващият Бизнесцентър/ Бизнесинкубатор Нова Загора (Бизнесинкубатор Нова Загора e НПО), работи по Проект "Обществен център за взаимопомощ на предприемачи от малцинствен произход" към Програма ФАР на ЕС. Центърът се създава по програма „JOBS”, („Заетост чрез подкрепа на бизнеса”), който се осъществява от Министерството на труда и социалната политика с подкрепата на Програмата на ООН за развитие (ПРООН). Той е  изграден на територията на ”Шести” квартал в град Нова Загора. Общественият център е насочен към преодоляване на социалната изолация на общността в града. В компютърна зала, оборудвана с 6 персонални компютъра, жителите на ”Шести” квартал имат неограничен достъп до Интернет. Квалифицирани преподаватели обучават младежи в четири модула: "Бизнеспланиране", "Започни собствен бизнес", "Компютърна грамотност и Интернет" и "Биологично земеделие". През 2003 година СНЦОП "Бизнесцентър/Бизнесинкубатор Нова Загора" открива изнесен офис в с. Любенова махала. Това е първия офис към програма „JOBS”, изнесен в селски район. Както всички други бизнес центрове създадени по програма „JOBS”, и този офис извършва технически, информационни и интернет услуги, предлага обучения по следните модули: "Компютърна грамотност и Интернет" и "Започни собствен бизнес" и др.

              „Турчеещите се” цигани имат участие и в местната власт. Няколко техни представители са избрани за общински съветници на последните избори. Един представител от общността е служител (сержант) в полицейския участък на квартал „Шести”.

           

            „Български цигани”

 

            Като “дасикане рома”  (в смисъл на “български цигани”) се самоопределят част от жителите на Новозагорските села. Определят се и само като “цигани” или по занятието им – дървари, чукачи и т.н. Представителите на тази група са билингви – владеят български и цигански език. По всяка вероятност те са от групата на къткаджиите (или дръндарите).

            Околното население нарича като “български цигани” и т.нар. демирджии. Те са с преферирано българско самосъзнание или се самоопределят като “стари българи”, “демирджии”. При демирджиите само най-възрастните хора говорят цигански език. Техни представители живеят в град Нова Загора, предимно в т.нар. Кочова махала и в селата в Новозагорско – Кортен, Баня, Радецки.

            В миналото „дасикане рома” са били мюсюлмани, празнували са мюсюлманските празници и т.н. Понастоящем е запазен спомена за това, че техните дядовци и баби са погребани с ходжи. При погребение продължава да се коли курбан за мъртвия („муло”), дори в случаите, когато починалият е бил евангелист. Понастоящем те са с български имена и празнуват християнските празници. „Дасикане рома” почитат Василица, Хедерлези (Гергьовден), Голяма Богородица (те наричат Дева Мария като „Мирема” на циг.ез.) и др.

            Част от тях приемат като религиозно вероизповедание, евангелизма. В с. Караново те имат собствена протестантска църква. Представителите на групата, които са приели евангелското кръщение, започват да кръщават децата си с библейски имена – например Мойсей, Анна и др.

            По традиция демирджиите са православни християни, но голяма част от тях днес посещават протестантски църкви. В някои села съществуват църкви, с проповедници от групата на демирджиите – например в с. Кортен. Няколко семейства от демирджиите в град Нова Загора посещават българската Петдесятна църква в центъра на града. По този начин се разграничават от евангелистите от „Шести квартал”, които се самоопределят като „турци”.      

            Голяма част и от двете групи разчитат на социални помощи, други работят към Програмата “От социални помощи към заетост” на МТСП. Те се занимават също с ремонт на коли, сезонна наемна работа и др. При тези цигански групи също е характерна емиграция в чужбина. Страните, в които циганите отиват на гурбет са Испания, Италия, Гърция и Полша.

 

           

 

Калайджиите

 

            Калайджиите се самоопределят с ендонима “влахоря”. За по-голяма яснота и за да се разграничат от другите, различни от тях калайджии, в науката те се назовават като “тракийски калайджии”. По редица признаци като начин на живот, затвореност на групата, наличие на орган на вътрешногрупово самоуправление, важно място на груповото самосъзнание и т.н., те напомнят на групата на кардарашите. За разлика от тях, обаче, те говорят “старовлашки диалект” на цигански език (романес).

                 Калайджиите силно се разграничават от останалите цигани, които наричат “фичири” (названието има негативен смисъл на мръсни, бедни и т.н.). В някои случаи се определят и като “български цигани”. Но не с названието “дасикане рома”, което се използва като ендоним от други цигански групи. Калайджиите използват названието „български цигани” в смисъл, че имат само българско име (“а, не по две имена-циганско и българско, като циганите”), християни са и т.н. Основните характеристики, които обединяват и отличават калайджиите от останалите цигански групи са: общо ромски диалект (старовлашки); обща религиозна християнска принадлежност; силно самосъзнание за групова принадлежност; брачна ендогамия (бракове се сключват само в рамките на общността); общо отбелязване на някои празници (Тодоровден, Цветница и Голяма Богородица); общо събрание на рода (т. нар. „сватос”) и др. Сред калайджиите е добре запазена родовата им система. Срещат се различни “джинсове” (родове) – Душкащи, Алабая, Симонащи, Чиндьещи, Лазарещи, Лолощи, Бахталимата, Калимата и др. Названията на родовете идват от името на известна личност от рода (например Симонащи, Лазарещи и др.), свързани са с определени белези (Чиндьещи – “рязани”, Калимата – “черни”, Лолощи – “червени” и др.) и т.н.

            Тракийски калайджии в България има в Чирпанско, Старозагорско, Ямболско, Карнобатско, Пловдивско, Асеновградско, Харманлийско и т.н.          

            В община Нова Загора калайджиите започват да се установяват след 60-те години на ХХ в. като процесът им на заселване продължава и до днес. Отделни калайджийски семейства живеят в селата: Бял кладенец, Радево, Брястово, Караново, Асеновец, Стоил войвода, Подслон, Загорци, Събрано, Кортен и др.

            Тракийските калайджии са една от групите, които понастоящем продължават да водят подвижен начин на живот (сезонен номадизъм). Характерно за калайджиите е обвързването с определени територии и селища (на постоянни земни селища в миналото и на местоживеене сега).

            Те продължават да упражняват традиционното си занятие - изработка и ремонт на бакърени съдове, от където идва и наименованието “калайджии”. Според информатори чергарстването след 60-те години напомня на това от предишните времена – с каруци и палатки. Калайджиите предпочитат да се установят предимно в селски райони, където има търсене на услугите им. Те се заселват по няколко семейства в определено село. Така те живеят разпръснато, за да могат да пласират продукцията си и да не си пречат. Калайджиите имат „свои” територии, в които да търгуват и да изкарват прехраната си без риск да попаднат в конфликт на професионални интереси с други представители на общността им.

            Обикновено мъжете се занимават с изработката на съдовете, а жените имат важна роля в тяхното предлагане и продажба на околното население. Понастоящем това занятие под една или друга форма продължава да съществува.

            През последните 15-тина години калайджиите се насочват към строителни бизнес и хидроизолация, изкупуване на животински кожи, животновъдство и др. Жените калайджийки са предимно домакини.

            Калайджиите поддържат тесни връзки с родствениците си от цялата страна. Освен, че си гостуват периодично, те имат и постоянни общи годишни срещи на цялата група. В миналото срещите са се организирали през месец август около празника на Голяма Богородица (28 август, стар стил) на Бачковския манастир или отново през месец август около с. Белозем (Пловдивско). След 60-те години, традицията се модифицира и започват да се организират две годишни срещи – на Тодоровден и на Връбница в град Стара Загора, както и срещи по региони – в събота за калайджиите от Старозагорско, в понеделник в Пловдив, за тези които живеят в Пловдивско и в четвъртък в Ямбол. На тези срещи се представят младите момичета, на които предстои брак, представят се двойките встъпили в брак през годината (извършва се на практика легитимация на брака им) и се поддържат контактите между членовете на общността. Срещите са известни на околното население и като “пазар на булки”, които често предизвикват интереса на българските медии.

            Браният избор при калайджиите се осъществява изключително в рамките на общността им. Браковете се сключват най-често между втори братовчеди, за които се счита че нямат силна роднинска връзка. Възрастта, на която калайджиите се женят за момичетата е от 13-16 години,  а за момчетата от 15-18 години. Основна причина за ниската брачна възраст е изискването за девственост при консумиране на първата брачна нощ. Характерен елемент от брачната обредност е заплащането на брачен откуп (баба хакъ), който се уговаря на т.нар. “пазарлък за булка” (“логодна”- циг.ез.). Той варира между 5-9 хиляди лева и зависи от авторитета на булката. Ако тя е парясница (разведена жена) брачният откуп може да бъде символичен и под 5 000 лева.

            Брачните и икономическите конфликти между тракийските калайджии се разрешават на общо събрание в общността им - сватос.

 „ай те кидинявас, те хайкярасаме”

(„хайде да се съберем, да се разберем”)

            Това събрание може да се съпътства с полагане на клетва в православна църква от двете засегнати страни.  На „сватос” се решават главно въпроси, свързани с брачните отношения, финансови въпроси, дискутират се случаи на конфликт между два рода и т.н.         

           Като цяло калайджиите са традиционно източноправославни християни. Те посещават източноправославните църкви, кръщават децата си в тях и канят поп да извърши опело на погребенията им. Отбелязват по стар стил Василица (1.01.), Атанасовден (31.01.), празниците от подвижния празничен цикъл, обвързан с Великден - Тодоровден, Връбница и Великден. Важни празници за калайджиите са още Гергьовден (6.05.) и Голяма Богородица (28. 08.), когато те посещава Бачковският манастир и преспиват там.

            През последните години сред жените калайджийки се забелязва известно влияние на евангелските църкви. Майките и дъщерите понякога посещават евангелски църкви, в селището, в което живеят. Мъжете в активна възраст не ходят на църква, защото са заети с изкарването на прехраната за семейството.

           

            Лингурарите

           

            Лингурарите, известни още като „румънски цигани”, „рудари” или „лингури”. Рудари в региона има в селата Асеновец, Брястовец, Кортен и др. Те са от групата на лингурарите. Лингурарите говорят диалект на румънския език и самоопределят като „румънци”, „рудари” или „лингурари”. Рударите не използват названията ром, рома. По-възрастните информатори, над (45-50 г.) в някои случаи казват, че са цигани, но винаги подчертават румънски, за да се разграничат от другите цигани. Младите хора се изказват много негативно за евентуалния си цигански произход и казват, че са копанари или рудари. Разграничението се определя на основата на негативните характеристики, с който рударите определят циганите и фактът, че те не знаят романес, а говорят румънски.

            Миналото на рударите се свързва с номадски начин на живот. Те масово започват да усядат в периода между 40-те и края на 50-те години на ХХ в. Части от лингурарите усядат трайно преди този период и не помнят подвижния си начин на живот. В миналото чергарския сезон започва най-рано началото на март, най-късно в периода между Великден и Гергьовден и завършва около Димитровден. Началото и края на чергарстването е свързано със затоплянето и съответно със застудяването на времето. Мъжете правят временни колиби от кал, коноп и кози черги, където живее цялото семейство. След като изработят дървените си изделия лингурарите тръгват да ги разпродават или заменят срещу хранителни продукти. След Димитровден те презимуват в по-топлите селища, като живеят в частни квартири. Понастоящем те имат постоянни жилища и живеят предимно в селските райони на Община Нова Загора.

       При лингурарите традиционните занятия са строго специализирани. Жените изработват вретена и различни пособия за стан – търкълца, скрипълци, сновалки и др. Участието на мъжете в този случай е направата на дървения струг за вретеното и предварителната подготовка на дървения материал. Мъжете от своя страна, правят лъжици, нощви, копанки, корита и гаванки. След промените (след 1989 г.) рударите се насочват и към друг вид социална адаптация. Масово младите семейства напускат страната сезонно или за по-дълго време и отиват на работа (бране на плодове, тютюн, работа във фабрики, гледане на болни и възрастни хора и т.н.) в Гърция. В последно време предпочитани страни са още Италия и Кипър. Някои от представителите на лингурарите се занимават с международни транспортни услуги, предимно между Гърция и България.

      Религиозната принадлежност на рударите като цяло е източноправославното християнство. Почитат особено много Гергьовден, Великден, Голяма Богородица („Сънтъ Мария”, рум. ез.) и др. Според свещеника в село Кортен, лингурарите посещават местния православен храм на всички големи християнски празници. Според него, само циганите палят свещи в църквата на Голяма Богородица. До преди няколко години румъноезичните цигани отбелязват този празник по стар стил на 28 август, в настоящия момент те го празнуват на 15 август заедно с българското население.

            В съвременността част от лингурарите преминават към евангелизма. В село Кортен, те имат и собствена протестантска църква.

           

 

Образователни нагласи на циганското население

           

            Обща характеристика

            Изследователската част е изградена на базата на антроположкото проучване и в някои случаи са използвани социологически анкети в училищата. Бяха обособени четири основни категории информаториродители на деца, които са в училищна или предучилищна възраст; учители; деца, в училищна възраст; други информатори, които не са свързани пряко с образователния процес, но дават необходимата информация за допълването на цялостната картина за живота на населението в района на Община Нова Загора. Проучването е проведено сред всички цигански общности в региона. Чрез биографичните данни на информаторите се получи информация за традициите, интересът към образованието, отношението към образованието, училищната институция в миналото и в съвремеността, значението на образованието за тази етническа общност.

            В Община Нова Загора съществуват 19 общински и три държавни учебни заведения. Учебните заведения в „Шести” квартал (ОУ „Христо Смирненски”), в село Баня (ОУ „Злати Динев Терзиев”), в селата Радево и Богданово (интернати, съответно НУ и ОУ) се посещават изцяло с деца от малцинствен произход. Децата са от общността на т.нар. „турчеещи се” цигани.

            Интернатите в селата Радево и Богданово се посещават предимно от деца от "Шести" квартал на град Нова Загора. ЦДГ № 5 в град Нова Загора е също изцяло посещавана от деца от квартал VІ.

            ОУ „Петър Берон” в село Караново е с над 90 % цигански деца. От общо 121 деца (за учебната 2004/ 2005 г.), включвайки и подготвителната група, само 12 деца са от български произход. Децата са от групите на българските цигани, калайджиите, лингурарите и др. Училището се посещава и от деца от околните села Брястово и Асеновец.

            В ОУ „Св. П. Хилендарски” в с. Стоил войвода общо се обучават 187 деца – 94 от тях са с цигански произход – калайджии, лингурари, турски и български цигани. Училището се посещава от деца от с. Стоил войвода, с. Загорци, с. Дядово, с. Езеро, с. Събрано. Пътуващите ученици са 108 ученици. В с. Дядово, в ОУ „Св. П. Хилендарски” има филиал за начален курс на обучение. В него се обучават само ромски деца.

            Училищата в селата Еленово, Коньово, Кортен, Любенова махала, Млекарево, Омарчево, Радецки и Съдиево са над 50 % с деца от малцинствен произход. В тези училища преобладават деца от групите на калайджиите, демирджиите, лингурарите, турски и български цигани По-малък е процентът на децата, които са от групата на т.нар. „мюсюлмани”. 

            Доста по-малко (под 20 %) деца от малцинствен произход в сравнение с българчета, има в градските училища – СОУ „Христо Ботев”, СОУ „Иван Вазов”, НУ „Паисий Хилендарски” и НУ „Любен Каравелов”. Децата са предимно от групата на „турчеещите се” цигани.

            В община Нова Загора единици са учителите от малцинствен произход в училищата. Само в ОУ „Христо Смирненски” в квартал VІ в град Нова Загора и ОУ в с. Баня в СИП се преподава майчин език (в случая турски език). Училището в с. Баня финансово се подпомага от фондация „Каритас”.

            За по-голяма яснота и прегледност ще представим броя на учениците в училищата в Община Нова Загора за учебната 2004/ 2005 година в таблици[5]:

 

 

Училище

Общ брой ученици до 8 клас

Деца с турско самосъзнание

Деца с циганско самосъзнание

други

СОУ „Христо Ботев”

844

4

17

2

СОУ „Иван Вазов”

460

77

14

-

ОУ „Христо Смирненски”

1045 (1018)[6]

1045

-

-

НУ „Любен Каравелов”

220

-

9

-

НУ „Паисий Хилендарски”

161

6

26

-

НУ (интернат) с. Радево

101 (99)[7]

101

-

-

ОУ с. Асеновец

104

1

-

-

ОУ с. Баня

267

62

204

1

ОУ (интернат) с. Богданово

166

132

31

4

ОУ с. Еленово

63

7

29

7

ОУ с. Караново

122 (121)[8]

-

104

8

ОУ с. Коньово

97

-

68

-

ОУ с. Кортен

148 (134)[9]

3

89

-

ОУ с. Любенова махала

106 (101)[10]

1

59 (52)[11]

-

ОУ с. Млекарево

53

-

28 (13)[12]

-

ОУ с. Омарчево

81

3

38

 

ОУ с. Радецки

95 (88)[13]

7

68

-

ОУ с. Стоил войвода

190 (187)[14]

6

124 (94)[15]

4

ОУ с. Съдиево

131

-

87

-

ПУ „Т. Самодунов”, град Нова Загора

85

2

62

 

ПГТТ, град Нова Загора

436

8

8

-

Общ брой на учениците до осми клас

4539

1356

1158

26

 

   Съответно данните за броя на учениците в І-ви клас за учебната 2004/ 2005 година са следните:

 

Училище

Общ брой ученици

Деца от цигански произход

СОУ „Христо Ботев”

56

4

СОУ „Иван Вазов”

31

21

ОУ „Христо Смирненски”

128

128

НУ „Любен Каравелов”

60

3

НУ „Паисий Хилендарски”

-

-

НУ с. Радево

20

20

ОУ с. Асеновец

-

-

ОУ с. Баня

19

19

ОУ с. Богданово

26

26

ОУ с. Еленово

5

2

ОУ с. Караново

12

12

ОУ с. Коньово

13

8

ОУ с. Кортен

14

10

ОУ с. Любенова махала

14

10

ОУ с. Млекарево

4

2

ОУ с. Омарчево

13

9

ОУ с. Радецки

13

13

ОУ с. Стоил войвода

17

14

ОУ с. Съдиево

13

8

 

Образованието като ценност при циганите

                                                                                                                                                                      Всяка етническа общност притежава определени ценностни представи за образоването на своите деца. Противно на мнението, че „за тях (циганите – б.а.) образованието не е ценност и приоритет” (такива са част от отговорите на учителите в Община Нова Загора при провеждането на теренното проучване), трябва да се има предвид, че представите на циганите за образованието се различават от тези на „гадже” (не-циганите, циг.ез., или в случая, българското население). Това не означава, че те нямат положително отношение към образоването на децата си. Училището за „гадже” („не-циганите”) не означава непременно училище за „рома” („циганите” – циг.ез.). В своите ценностни представи циганите определят съществуването на два свята – светът на „циганите” и светът на „гадже”. Циганите са икономически зависими от света на „гадже” и живеят чрез икономическите взаимоотношения с „не-циганите”. Представите за „другите” и „другия свят” обаче имат негативни нюанси. Завършеното обучение в българско училище може да се окаже тежест, в смисъл, че детето не е възприело семейното си възпитание, а социалната и икономическата среда и отхвърлянето от членовете на макрообществото не му позволяват да използва своите училищни знания в своята среда. Така ученикът се оказва двойно маргинализиран, веднъж от макрообществото и веднъж от собствената си среда. Желанията на циганските семейства за образование и тези на училището като институция, са съвсем различни. Тяхната среща често води до конфликти и неразбиране и от двете страни. Това довежда до нарастваща липса на интерес и отказ както от страна на децата и родителите, така и на учителите. На налаганият педагогически подход на обучение на циганските деца на всяка цена, родителите противопоставят оправданата липса на интерес. Училището е институция, която е съставна част от обкръжаващия циганите, социум. То се възприема от тях като принудително, като още едно задължение или като начин за асимилирането на децата им. За различните цигански групи е много по-важно децата им да бъдат възпитани в собствената семейна среда, да спазват общоприетите в общността норми на поведение и морал. Не по маловажно е и придобиването на нужните умения в занятието на съответната група. Момчето трябва да придобие тези умения, за изкарва прехраната на собственото си семейство, за да бъде пълноценен като глава на това семейство. Момичето от своя страна, трябва да научи необходимите умения. Да може да изработи определени материални предмети (например вретената при лингурарите и др.), да продаде изработената продукция (готовите съдове за кафе, ракия и др. при калайджиите и т.н.) на околното население и не на последно място, да стане добра майка и домакиня. Младите момчета и момичета трябва да се омъжат на подходящите години, определени в тяхната среда, а не според приетите норми на макрообществото. 

            Колкото по-запазена е една циганска група, толкова по-добре са съхранени традиционните представи за добро образование на децата в общността. В нашият случай, най-запазена като ендогамна общност е тази на влахоря. Момчетата и момичетата се възпитават според традиционните норми и морал на общността. Момчетата придобиват уменията на бащите си. В недалечното минало те са се учели да изработват и да ремонтират бакърени съдове и др., а понастоящем ходят заедно с бащите си по строителните обекти и се обучават как се правят улуци, изолация, медни обшивки и т.н. Момичетата се възпитават да спазват общоприетите правила на поведение. Една влахънка не може да има сексуални отношения с момче преди да се омъжи, да носи „неприлично облекло” като българките („анел пес” – да се фука, да е горделива, циг.ез.) и др. Когато настъпи времето една девойка да се омъжи, тя ходи много нагиздена и гримирана (задължително е да бъде избелена с помана, за да се хареса) на годишните и периодични срещи на калайджиите. Когато момичето не е в подходящата възраст да бъде представена на общността, тя не се облича с традиционните пъстри облекла, не слага накити и не се гримира. Това е и периодът, в който тя все още ходи на училище. Девойките ходят на училище до 5-6 клас, малка част от тях завършват осми. Момчетата от калайджиите обикновено завършват основно образование. В сравнение с миналото, възрастта да която учат децата на калайджиите се увеличава. Малко повече момичета учат до 8 клас и малко повече момчета учат след основно образование. Много от родителите от групата на калайджиите на въпроса „защо техните момичета не ходят вече на училище”, отговарят, че не им е дошло времето да се омъжат и ги е страх „да не ги откраднат, докато са на училище”. Основната причина момичетата да спрат да ходят на училище е, че вече е настъпил периода, в който те трябва да се омъжат. Тяхното поведение изключително строго се наблюдава от общността. Желателно е младите момичета да бъдат придружавани от своите майки, сестри и др., когато излизат навън. Училището за тях се превръща в ненужно задължение.

          Групата на лингурарите са също една от запазените в ендогамно отношение. Голяма част от причините за отказ от посещаване на училище при тях са подобни на тези на калайджиите. И в двата случая говорим за съхранени цигански общности. При рударите традиционното семейно образование е съхранено в по-малка степен, отколкото при влахоря. Понастоящем децата знаят, но почти не практикуват изработката на традиционните изделия от дърво. При лингурарите в по-голяма степен, отколкото при калайджиите е налице факторът бедност. Те обедняват особено след 1989 година. Това е една от причините, децата да не посещават училище. Децата на лингурарите ходят на училище до осми клас, но при тях малко повече деца завършват средно образование, в сравнение с децата на калайджиите.  

           При останалите групи – „турчеещи се” цигани, хорахане рома, „дасикане рома” и демирджии една от основните причини в последните години за отказ от посещаване на училище е масовото обедняването след 1989 година. Според информатори, интересът към образованието в българско училище след промените, намалява. Друга причина е, негативното отношение към училищната институция. Много от родителите на т.нар. „турци” не са доволни от отношението на учителите към техните деца. Според тях, учителите не се отнасят с уважение към децата им:

 

   „не може учителката да ми носи къса пола, а аз да искам тя да научи на нещо децата ми...”,

 

   „ние сме турци, а учителите казват, че децата ми са цигани...”,

 

   „...ние сме мюсюлмани, а в училище не се съобразяват каква храна дават на децата ни, не може те да ядат банички, правени с мас...”, (има се предвид училището в с. Кортен – б.а.),

 

   „мюсюлмани сме, а те (има се предвид учителите от ОУ „Христо Смирненски” – б.а.) ги карат да правят Коледа в училище, та ние не сме християни...” и т.н.

  

„на нашите деца, учителите не обръщат достатъчно внимание, ядат семки в час, гледат да им мине по-бързо работния ден...”(информаторите имат предвид ОУ „Христо Смирненски”.

 

          В най-малка степен при демирджиите, училището е враждебна институция, защото те са с преферирано българско самосъзнание и училището се явява още един начин, те да демонстрират българския си произход и желанието си да бъдат част от българската общност.

         Причина за не-посещаване на училище от страна на децата, е участие, в изкарването прехраната на семейството (наемен земеделски труд, помощ на бащите в строителството и т.н.). След промените, много цигански семейства заминават на гурбет в чужбина. Предпочитани страни са Гърция, Кипър, Италия, Испания, Полша и др. Децата на гурбетчиите ходят на училище до настъпване на топлите месеци и заминават с родителите си на сезонна работа в чужбина. Преди заминаването, родителите с детето, отиват в училището с кутия шоколадови бонбони (и безалкохолно), за да почерпят учителите на детето и директорът и да уведомят, че семейството заминава за чужбина и то няма повече да идва на училище тази година.

            Момичетата от горепосочените общности ходят на училище обикновено до 8-9 клас, а момчетата до 10-12 клас. Според кметът на село Баня от пет години момиче в селото не е завършвало средно образование.

           Отношението на циганските семейства към детските градини и ясли е подобно на отношението им към училището. В повечето случаи, те се възприемат като начин за асимилиране на децата им. Приоритетите на учителите и родителите отново се разминават. Учителите предпочитат децата на циганските семейства да посещават детските градини и ясли, за да могат да усвоят по-добре български език. За родителите обаче това не е приоритет, защото децата им по този начин не могат да бъдат възпитавани в семейна среда. Затова много от родителите предпочитат децата да бъдат отглеждани от техните родители или роднини. От друга страна, голяма част от родителите са бедни и нямат възможност да плащат таксите в детските градини и ясли. Много бедните семейства пращат децата си в двата интерната (в село Радево и в село Богданово), тъй като издръжката им е безплатна. Не случайно, децата и в двата интерната са изключително от малцинствен произход. 

 

Резултати от социологическото проучване:        

 

Учителите

 

            Във връзка с изследване на образователните нагласи на ромското население, бе проведено социологическо проучване сред учителите с цел да се установи тяхната позиция за интеграцията на ромските деца в училищата. Допитването обхвана 80 души, които представляват приблизително 12% от училищният персонал в община Нова Загора. Респондентите са между 28-58 годишна възраст, от различна полова принадлежност. Те работят в селските и градските училища, и в детските градини в общината.

            По-голяма част от респондентите (76%) имат положително отношение към интеграцията на ромското население в България. Според учители в селата, интеграцията е процес, който е едностранен и „зависи предимно от самите роми”. Според други – интеграцията трябва да протече многопосочно във всички сфери на социално-икономическия живот. Учителите отбелязват няколко начина, по който интеграцията на ромите трябва да се реализира:

-постепенно и бавно;

-централизирано;

-доброволно;

-чрез трудова заетост;

-чрез образованието (чрез създаване на „смесени” паралелки в училищата; чрез образователни програми за възрастното ромско население)

-съобразно законите на държавата;

-чрез изграждане на гражданското самосъзнание;

-процесът на интеграция трябва да стане чрез закриване на циганските училища и детски градини и премахване на „циганските гета”.

      Половината от учителите (50%) считат, че трябва да съществуват т. нар. „цигански училища” и „цигански паралелки” в училищата,  като по-голяма част от тях не обясняват отговора си. 48% не са съгласни със обособяването на ромските деца, тъй като това ще попречи на тяхната интеграция в българското общество и на промяната на „лошата им битова култура”, ще създаде условия за изолираност и враждебност у ромите.

      Съотношението на циганските деца спрямо българчетата е различно в селските и в градските училища. В градските училища, които са смесени в етническо отношение, броят ромските ученици са от 10-20 и 50% спрямо българските. В селата броят на ромските ученици доминира, като варира от 50-100%.

            63% от учителите имат положително отношение към приемането на ромски деца в българските училища, а 21% от интервюираните учители са категорично против. Останалите респонденти се колебаят в отговорите си като допускат ромски деца да бъдат приети в български училища при определени условия:

- ако ромските ученици са не повече от 20-30% в една паралелка;

- ако те са разпределени равномерно;

- ако навлизането на ромските деца в българските училища се извърши постепенно.

            68% от учителите са съгласни да имат в класовете си или в детските градини, които работят, деца от ромски произход като считат, че това ще се отрази положително върху интеграцията на ромите, ще им помогне за повишаване на образователното и интелектуалното им ниво. 23 % от учителите не желаят да работят с деца от ромски произход, тъй като за тях е трудно или, защото ромите „са невъзпитани, некултурни, безотговорни, нечистоплътни”.

            Част от респондентите посочват, че всички учебни дисциплини, които се преподават в училище, са трудни за ромските ученици. Други считат, че разказвателните предмети ги затрудняват. 74% от учителите считат, че за ромските ученици е най-трудно изучаването на български език.

            Трудностите, които учителите срещат при работа с ромски ученици са: лошото владеене на български език; нежелание да се образоват; липса на мотивация; липса на навици, „мързеливи са”; липса на учебни пособия; слаба посещаемост на учебните занятия, несправяне с поставените им задачи; липса на културни, социални и хигиенни навици, бедна обща култура, недисциплинираност и безотговорност.       

            44% от учители имат различни методи на обучение към учениците от ромски произход. Тези методи включат повече индивидуална работа, използване на нагледни материали, преподаване на учебния материал по елементарен начин, използване на игри и беседи и др. За част от учителите е важно отношенията им с ромските ученици да се градят на доверие и уважение. За 40% от респондентите ромските деца не се нуждаят от различни методи на обучение, тъй като ”всички деца са еднакви”. 16% от анкетираните учители нямат отношение към въпроса.

            Според интервюираните учители 2/3 от ромските ученици повтарят един и същ клас в основното си образование. И в града, и в селата момичетата обикновено напускат училище между 13 до 16 годишна възраст (от 5-8 клас), а момчетата – от 14 до 16 годишна възраст (от 6-8 клас). Според 69% от учителите, в училищата, в които работят се създават приятелски взаимоотношения между ромските и българските ученици. 19% считат, че в техните училища не съществуват такива приятелски връзки. 12% от анкетираните учители нямат наблюдения. Голяма част от учителите търсят вина в родителите за преждевременното напускане на училище от децата им. Според респондентите причините, които карат ромските ученици да прекъснат своето образование са: ранна брачна възраст, липса на интерес и желание към образованието, семейната среда, липса на финансови средства, езикова бариера, ниска образователна култура, религия, емиграция, ниско социално положение, липса на мотивираност, трудова заетост, слаб контрол от страна на държавните институции. Според 92% от учителите родителите на деца от цигански произход  не са достатъчно заинтересовани от успеха и поведението на децата си в училище.  В същото време 71% от интервюираните учители твърдят, че поддържат добри отношения с родителите на ромските деца. В с. Кортен например се е утвърдила практиката учителите да правят домашни посещения. За останалите учители, ромските родители не се интересуват за проблемите на децата си в училище и за тяхното образование и не търсят консултации.

            Учителите се отнасят по различен начин към евентуално общуване на техните деца с ромските. 46% са против подобни контакти, без да обясняват защо. 47% от респондентите одобряват децата им да общуват с циганчета. Те считат, че така ще се обогатят взаимно и, че това би помогнало за успешната интеграция на ромите. 7 % от респондентите не отговарят на този въпрос.

            Учителите предлага следните решения, за да се подобри работата с деца от малцинствен произход:

·                                да бъдат назначени преподаватели или помощник–учители от ромски произход;

·                                да има повече извънкласни форми на работа;

·                                в учебният процес да бъдат включени повече нагледни материали; да се работи и с родителите на ромските деца за подобряване на тяхното образователно ниво;

·                                да се въведат по-строги мерки за тези, които не посещават редовно училище;

·                                да се въведе целодневна форма на обучение за ромските ученици;

·                                да се подобри материалната база на училищата;

·                                изучаване на български език по специална методика;

·                                учителите да изучават майчиния език на децата от малцинствен произход;

·                                да се намали броят на децата от малцинствен произход в началният образователен курс;

·                                децата  с различен етнически произход да се уважават като хора, носители на различна култура.

            68% от респондентите одобряват ограмотяването на възрастни роми, които са мало или неграмотни, тъй като по този начин биха били полезни и на децата си. 10% от учителите не одобряват възрастните роми да се образоват. Останалите учителите не заемат позиция по въпроса.

            65% от респондентите искат да имат в учебното заведение, в което работят, помощник-учители, които да помагат на децата циганчета. Според отговорилите това ще допринесе за по-успешната адаптация на ромските деца, за по-доброто усвояване на българския език и за интеграцията на ромите. 23% от учителите са против назначаването на помощник-учители, без да обяснят защо. 12%  - не взимат отношение по този въпрос.

            На въпроса дали одобряват преподаване в СИП на майчин език, култура и история на циганите в училището, в което преподават, 63%, не са съгласни, тъй като считат, че това ще затрудни учебната работа, ще попречи на интеграцията на ромските деца, че трябва да се „наблегне” на българския език, а не на циганския. По-голяма част от отговорилите по този начин учители преподават в училищата в селата от община Нова Загора. 44% от анкетираните учители  считат, че трябва да се изучават майчин език, култура и история, тъй като ромските деца трябва да познават своята идентичност и, освен това ще проявят интерес към училището. 1 %  от респондентите не отговарят на този въпрос.

            33% от интервюираните учители са съгласни да се запознаят с езика, историята и културата на циганите, тъй като считат, че това ще им бъде полезно за работата им с ромски деца, че ще им бъде интересно и ще помогне за работата им като педагози. 66% от респондентите, предимно учители в селата, не желаят да придобият знания в тези сфери.

            58% от анкетираните учители биха участвали в образователни семинари за работа в мултиетнична среда, ако те не са задължителни за тях. Чрез семинарите биха подобрили работата си и биха научили нещо ново. 41% не проявяват интерес към подобни образователни инициативи.

 

Резултати от социологическото проучване:        

 

Учениците

 

            Изследването на образователните нагласи на ромското население засегна и учениците от тази етническа група. Беше проведено социологическо допитване до 137 ромски ученици от град Нова Загора и селата в Общината. Те са на възраст от 10 до 17 години и се обучават от 4 до 8 клас. Респондентите са от различен пол и принадлежат към няколко ромски общности  в община Нова Загора – „турчеещи се” цигани, „дасикане рома”, демирджии, лингурари и калайджии. По-голяма част от децата се определиха като „турци” (50 %), 20 % от децата предпочетоха самоопределянето като „цигани”, 25 % се идентифицираха като българи. Малка част от учениците, не пожелаха да се самоопределят (5 %).

            В училищата, в които  проучването се осъществи, броят на ромските ученици е от 10 до 100% спрямо общия брой на учащите.

            Част от учениците сами попълниха своите анкетни карти, а на други им бе оказана помощ от наша страна.

            Изследването обхвана и българските ученици, тъй като мнението им по зададените въпроси има отношение към поставената тема.

 

            Според 95% от учениците е необходимо да се ходи на училище, защото «трябва», да получат знания, заради детските помощи, «заради приятелите». Според 5% от респондентите не е необходимо да се посещава училище.

            По-голяма част  от интервюираните ученици имат предства до кой клас искат да се обучават и какво образование да завършат. 43% от респондентите искат да имат средно образование, 26% - основно образование, 14% - висше. Малка част от отговорили все още не знаят отговора на този въпрос.

            55% от учениците не биха се отказали от обучението си в училище и не могат да намерят причина («не бих се отказал/ а поради никакви причини”), за да го направят. Около 44% посочват най-различни причини:

 

-          поради финансови затруднения в семейството;

-          ако реша да се оженя;

-          ако реша да работя;

-          поради лични, семейни проблеми;

-          заради заминаване в чужбина;

-          поради проблеми в училище.

-          защото не ми се учи;

 

            Под 1% от запитаните не отговорят на този въпрос.

            83% от ромските ученици познават свои връстници, които не посещават училище. Една от основните причини за това са компютърните зали, намиращи се в близост до училищата и привличащи вниманието на децата.

             90% от ромските ученици, нямат проблеми в училище. 10% считат, че имат проблеми, поради несправяне с учебния материал, слаб успех, или с учителите. По-голяма част от учениците отговорили по този начин се обучават в училищата в селатата от община Нова Загора.

            Според  83% от учениците отношението на учителите към тях е добро. За останалите 18%, които се обучават предимно в училищата в селата, някои от учителите са добри, а други лоши, зависи от тяхното настроение. Причините за лошото отношение поведение на учителите, децата търсят в незнание на учебния материал от тях, лоша дисциплина или няма причина. Наказанията, които някои от учителите налагат са провинилото се дете да стои с вдигнати ръце за определено време.

            Като цяло децата дават различни отговори, когато определят трудните за тях учебни дисциплини. В същото време се наблюдава, че в отделни училища учениците считат за проблемни едни и същи предмети. За най-трудни ромските ученици считат български език, история и математика. Но в същото време, когато респондентите трябваше да определят нивото си на владеене на български език, по-голяма част от тях считат, че четат отлично или много добре, пишат много добре или добре, говорят много добре или добре.

            За българските ученици най-трудни се оказват математиката и природознанието.

            За най-лесни учениците от ромски произход смятат физическото възпитание, музиката, физика, химията и др. 66% от ромските ученици подготвят домашните си работи в занималня, а 29% - вкъщи. Помощ при подготовката си те получават предимно от своите учители и от членове на семействата си (по-големи сестри и братя и от родителите). 99% от учениците считат, че родителите им се интересуват от тяхното обучение.

            71% от интервюираните ученици не желаят да имат учители от техния етнос. 28% биха искали да имат.

            73% от интервюираните ромските ученици имат приятели от други етнически произход. Част от тези приятели, те се срещнали именно в училище. 10% от респондентите не поддържат приятелски взаимоотношения с техни връстници с различна етническа принадлежност.

            83% от ромските ученици никога не са били обиждани, заради различната си етническа принадлежност. Българските ученици, които са в класове с по-голям брой ромски ученици, никога не са били обиждани заради етническия си произход.

            10% от ромските ученици са получили обиди, предимно от свои съученици.

            7% от респондентите не дават отговор на този въпрос.

           

            По-голяма част от учениците искат тяхното училище да се промени, предимно по отношение на материалната му база (училището да бъде ремонтирано, „да е по-чисто и по-красиво в училище”, „да има компютърна зала с интернет”, „да има баскетболно игрище”, „да има нов физкултурен салон”, „хубава спортна площадка” и т.н.). Друга част от респондентите желаят да има повече дисциплина в училището, да нямат проблеми с по-големите си съученици. В отделни училища от селата, учениците искат по-добри учители или конкретно посочват кой учител не биха искали да им преподава.

            Освен задължителните дисциплини, учениците искат да придобият най-много компютърна грамотност, да изучават английски език и религия. Малка част от респондентите биха искали да изучават майчин език, история и култура на тяхната етническа общност.

 

Вместо заключение

Основни образователни проблеми на децата от цигански произход:

 

-         Изолиране на ученици в детските градини и училищата в цигански квартали и в отделните групи и паралелки в смесените детски градини и училища.

-         Трудно адаптиране на децата от цигански произход в детската градина и началното училище.

-         Незадоволително усвояване на преподавания учебен материал поради недостатъчно владеене на български език от децата.

-         Недостатъчно обхващане на децата в групи по майчин език.

-         Недостиг на квалифицирани учители, познаващи ромската култура и имащи желание да се запознаят с ромската култура.

-         Недостиг на квалифицирани учители, владеещи майчиния език.

-         Голям процент учители, които не проявяват достатъчно разбиране към ученици от ромски произход.

-         Ниска степен на грамотност и квалификация на възрастните цигани.

-         Бедността като причина за нередовното посещаване и прогресиращо увеличаване броя на отпадналите ученици.

-         Липса на учебници и учебни помагала по ромски език.   

 

Литература:

 

Актън Т., 2003 Циганите и техния език: два контрастни подхода в унгарските училища. – Тонг Д., Циганите. Интердисциплинарна антология. София, ”Кралица Маб”.

Алипиева А., 2000 Доклад: Българското училище – институционална среща между българската и ромската култури.

В. 24 часа 2005 Конфискуваха зоопарк. Статия от 23 април 2005 година, с. 18.

Василева Б., 2003 Възможности за прилагане на интеркултурния подход в обучението по български език на деца билингви от ромската етническа общност . - Български език и литература (електронна версия). София, № 6

Габърски Н., 2003 Българската икономическа емиграция в Гърция след 1989 г. Теренни наблюдения. Дипломна работа. – СУ “Свети Климент Охридски”, ИФ, Катедра “Етнология”, № 362.

Георгиева Ив., 1966 Изследване върху бита и културата на българските цигани в Сливен. – ИЕИМ. София, т.9, 25-48.

Герганов Е., Хр. Кючуков 1999 Образователни нагласи на ромите в България. София.

Денков Д., Е. Станоева, В. Видински 2001 Ромски училища . България 2001. София: Отворено Общество.

Доклад на Заместника на Старо-Загорский Окръжен Управител за състоянието на Старо-Загорското окръжие 1889 За време от 1 август 1888 г. до 1 август 1889 г. Пловдив. - Исторически музей – град Нова Загора.

Категоризиране на циганските семейства 1919. – Окръжен държавен архив – град Сливен, ф. 42 к, оп. 1, а.е. 18, л. 204-207.

Колев Д., Т. Крумова 2002 Книга за учителя по ромски фолклор. Велико Търново.

Клигман Г., 2002 За социалната структура на “другостта”: идентифициране на “ромите” в постсоциалистическите общества. – Селени Ив., (съст.). Бедността при посткомунизма. София: Институт за социални ценности и структури “Иван Хаджийски”.

Кючуков, Хр. 1993: Кратка психологическа характеристика на циганите-мюсюлмани в България. – Етническата картина в България. (Проучвания 1992). София, 29-32.

Кючуков, Хр. 1994 Подготовка за ограмотяване в условията на билингвизъм (при децата турчета и циганчета в предучилищна възраст). София.

Кючуков, Хр. 1994 Турските цигани в Североизточна България. – Аспекти на етнокултурната ситуация в България. София, 129-131.

Кючуков Хр., 1995 Хедерлез при ромите-мюсюлмани. – Марушиакова, Е. & Попов, В (съст.). Студии Романи, т. 2. София , 115-116.

Кючуков Хр., 1997 Езиково обучение на ромските деца (практически похвати). София.

Кючуков Хр., 2003 Кратко описание на ромския език в България. София: Международно социолингвистично дружество “Делфи”. Библиотека “Ромска лингвистика” № 1.

Летописна книга на църквата „Св. Николай” в с. Кортен, Новозагорска духовна околия. Започната на 10 юни 1943 година.

Лиежоа, Ж. - П. 1999: Роми, цигани, чергари. Литавра, София.

Марушиакова Е., 1992 Проблеми на децата циганчета. – Национален анализ на положението на българските деца и семейства. София: УНИЦЕФ, 81-94.

Марушиакова Е., В. Попов 1993: Циганите в България. Клуб’ 90. София.

Марушиакова Е., В. Попов 2000: Циганите в Османската Империя. Литавра. София.

Марушиакова Е., В. Попов 2004 “Ромският съд” като концепция на консенсуса при ромските номади в Северното Причерноморие. – Кючуков Хр., Е. Марушиакова, В. Попов. Христоматия по ромска култура. София: Иктус Принт, 40-65.

Мизов М 2003 Ромите в социалното пространство. София: Парадигма.

Миков Л., 2005 Изкуството на хетеродоксните мюсюлмани в България (ХVІ-ХХ век). Бекташи и къзълбаши/ алеви. София: Академично издателство „Марин Дринов”.

Михайлов Д., А. Желязкова 2003 Окончателен доклад по проект: Оценка на съществуващите образователни политики и практики за предоставяне на равен достъп до обучение на деца от малцинствата и за разработване на препоръки за устойчиво решение на образователните проблеми на малцинствата. Реализиран по Договор N МС 24/11.04.2003 с Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет и финансиран от Световната банка.

Михайлова Д., 1993 Проблеми на социализацията на циганското дете. – Етническата картина в България. София, 32-36.

Нунев Й., 1998 Ромското дете и неговата семейна среда. София.

Русев Л., 1998 Още веднъж за демографския облик на Нова Загора. – в. Загорско знаме, 17-23 юли, година ХLIX, бр. 28 (1430).

Списък на учениците на Начално училище „Св. св. Кирил и Методи”, с. Радево

Станчев В., Ст. Димова 2002 На Коледа в село Радецки. Стара Загора.

Томова, И. 1995: Циганите в преходния период. Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия. София.

Томова, И. 1998: Роми. – Кръстева, А. (ред.). Общности и идентичности в България. Петекстон. София, 329-355.

към 01. 12. 2004 година. - Начално училище „Св. св. Кирил и Методи”.

Hayden R. M., 1979 The Cultural Ecology of Service Nomads. – The Eastern Anthropologist, No. 32, 4, pp. 297-309.

Lauwagie B. N., 1979 Ethnic Boundaries in Modern States: Romano-Lavo Lil Revisited. – The American Journal of Sociology, Vol. 85, No. 2, pp. 310-337.

Kyuchukov H., 1994) Bilingualism by Birth. – in: Dil Dergisi/ Language Journal 20, 47-54. Ankara.

Kyuchukov H., 1994 The Communicative Competence of Romany Children in Bulgarian Discourse in a Classroom Situation. – in: International Journal of Psycholinguistics 10, 1, 41-46. Osaka.

McDonald Ch., 2004 The Education of Roma Children: Inroads to Good Practice, the REI Example. – www.eumap.org/articles/content/96/963/index_html (последно проверена, май 2005).

Marushiakova E., V. Popov, 2002 Zigeuner – auf beiden Seiten Grenze. – Materialen des SFB “Differenz und Integration”. Berichte aus den Arbeitsgruppen: Grenzen und Übergänge. Orienwissenschaftliches Zentrum. Martin-Luter-Universität Halle-Wittenberg, № 1, 33-44.

Ringold D., 2000 Roma and the Transition in Central and Eastern Europe: Trends and Challenges. Washington, DC: The World Bank.

Ringold D., M. A. Orenstein, E. Wilkens 2003 Roma in an Expanding Europe - Breaking the Poverty Cycle. Washington, DC: International Bank for Reconstruction and Development.

 

 



[1] Данните са предоставени от отдел „Образование” към Община Нова Загора.

[2] По данни на настоящия кмет на село Баня от април 2005 г.

[3] По данни на настоящия кмет на село Баня от април 2005 г.

 

[4] Вж. и статията „Конфискуваха зоопарк” във в. „24 часа” от 23 април 2005 година, с. 18.

[5] Данните са предоставени от Отдел „Образование” към Община Нова Загора.

[6] По данни на зам. директорът на училището от април 2005 г.

[7] По данни на директорът на училището от април 2005 г.

[8] По данни на директорът на училището от април 2005 г.

[9] По данни на директорът на училището от април 2005 г.

[10] По данни на директорът на училището от април 2005 г.

[11] По данни на директорът на училището от април 2005 г.

[12] По данни на директорът на училището от април 2005 г.

[13] По данни на директорът на училището от април 2005 г.

[14] По данни на директорът на училището от април 2005 г.

[15] По данни на директорът на училището от април 2005 г.