МЕЖДУНАРОДЕН ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА

МАЛЦИНСТВАТА И КУЛТУРНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ

1303 София, ул. “Антим I” № 55, тел: (+3592)8323112; 8324044; факс: 8320015

e-mail: minority@imir-bg.org; imir@einet.bg; http://www.imir-bg.org/

по Проект

„Проучване на образователните нагласи на ромското население в община Нова Загора”

Изготвен от:

Магдалена Славкова и Йелис Еролова

Април 2005 г.

София

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Въведение........................................................................... ......................................2

2. Обща характеристика на циганското население в община Нова Загора.............3

3. “Турските цигани”…………………………………………………....…................4

4. „Българските цигани”...............................................................................................7

5. Калайджиите..............................................................................................................8

6. Лингурарите...............................................................................................................9

Образователни нагласи на ромското население

7. Обща характеристика.............................................................................................10

8. Образованието като ценност при циганите.........................................................13

9. Резултати от социологическото проучване: учителите.......................................15

10. Резултати от социологическото проучване: учениците....................................18

11. Вместо заключение...............................................................................................20

12. Литература.............................................................................................................20

ВЪВЕДЕНИЕ

В периода 17-27 април 2005 г. се проведе антроположко изследване на образователните нагласи и интеграцията на ромското население в учебните заведения в община Нова Загора. Това изследване е част от проект на отдел „Образование” към Община Нова Загора - „Проучване на образователните нагласи на ромското население в община Нова Загора” и Международният център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия.

Проектът беше осъществен с подкрепата и съдействието на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия (МЦИМКВ) и Отдел “Образование” към Община Нова Загора.

Етноложкото изследване се проведе в гр. Нова Загора и селата в Общината.

В процеса на работа бяха използвани различни методи на работа:

• Социологическа анкета

Социологически анкети се направиха сред учители и ученици от ромски и български произход в гр. Нова Загора, с. Кортен, с. Караново, с. Баня, с. Стоил войвода, с. Радево, с. Млекарево, с. Любенова махала, с. Омарчево и др.

• Непосредствено наблюдение

Бяха наблюдавани отношенията между ученици от ромски и български произход в училищна и неформална среда, между ученици от ромски произход и учители, между деца и родители от ромски произход, между родители от ромски произход и учители. Този метод бе приложен в градска и селска среда.

• Целенасочена беседа

Бяха проведени интервюта с представители на Общинската администрация, учители, директори на училища, родители и ученици от български и ромски произход.

• Автобиографичен метод

Този метод беше използван сред представителите на различните цигански групи в община Нова Загора.

• Технически методи на работа

- фотодокументиране

Бяха документирани информатори от различни възрасти и постоянни обекти (училища, къщи, махали и т.н.)

- работа с архиви

В хода на етноложкото проучване бяха събрани материали, във връзка с поставената тема, от Община Нова Загора, Исторически музей – гр. Нова Загора, регионалния печат и др. Те са включени в настоящия аналитичен доклад (вж. и литературата).

Обща характеристика на циганското население в община Нова Загора

В периода на османската власт по българските земи, населението в Новозагорска околия е предимно от български и турски произход.

След Освобождението на България от Османско владичество, турското население започва да мигрира към Турция, в резултат на което през следващите години, то започва да намалява. В съвременността, са останали само няколко турски семейства в проучения район и те са интегрирани в българското общество.

От края на 19 век, успоредно с намаляването на числеността на турското население, се наблюдават и други демографски процеси, свързани с увеличение на българското и циганското население. Броят на циганите от миналото до днес постоянно се увеличава. (Русев Л., 1998 Още веднъж за демографския облик на Нова Загора. – в. Загорско знаме, 17-23 юли, година ХLIX, бр. 28 (1430).

Год.	Общо население	Българи	Турци	Цигани	Евреи	Гърци	Арменци	Други
1892	4401	3148	701	248	221	46	10	37
1900	5125	3896	589	303	201	76	26	64
1905	5878	4526	509	506	201	98	25	33
1910	6518	5171	339	746	189	37	32	37

Днес община Нова Загора се състои от 34 селища, в това число и общинският център. Според текущата информация за населените места на Дирекция „Гражданска Регистрация и Административно Обслужване” (ГРАО), данните за броя на населението в Община Нова Загора от месец март 2005, са следните[1]:

Селище	Брой жители	Брой малцинства
Община Нова Загора	44 906	11 964 +
Град Нова Загора	26 191	Ок. 8000
Общо села	18 715	3964 +
Асеновец	687	54
Баня	1637 (1670)[2]	717 (ок. 1070)[3]
Богданово	402	30
Брястово	384	100
Бял кладенец	300	12
Графитово	7	-
Дядово	495	332
Езерово	507	6
Еленово	627	128
Загорци	474	85
Каменово	523	270
Караново	864	416
Коньово	999	350
Кортен	1972	373
Крива круша	59	-
Любенец	515	115
Любенова махала	967	231
Млекарево	814	35
Научене	193	52
Новоселец	483	89
Омарчево	513	125
Пет могили	571	48
Питово	488	-
Полско пъдарево	462	130
Прохорово	184	14
Радево	244	18
Радецки	457	147
Сокол	247	25
Стоил войвода	744	239
Събрано	397	90
Съдиево	899	242
Съдийско поле	415	130
Ценино	185	113

След 1989 година броят на българското население в община Нова Загора започва да намалява, в следствие на миграции към големите градове, емиграция в чужбина и ниска раждаемост.

Циганското население в общината продължава да се увеличава. Причините за това са: положителен естествен прираст и многобройните вътрешни миграции (заселване от село към град и от село към село).

Процесът на увеличаване на ромското население в инфраструктурен план се свързва с хаотично строителство на жилища в крайните части на град Нова Загора.

В община Нова Загора циганската общност е хетерогенна. Тя се състои от отделни групи, които се самоопределят по различен начин като българи, турци, цигани/ роми и т.н.

Можем да разграничим четири основни цигански групи:

- такива, които имат турско самосъзнание и се самоопределят като „турци”, „мюсюлмани” или като „малцинство” и се назовават от околното население като „турски цигани” или „цигани”;

- такива, които предпочитат да бъдат наричани като „българи”, „стари българи” или „демирджии” и са познати на околното население като „български цигани” или общо като „цигани”;

- такива, които имат циганско самосъзнание и се определят с груповата си принадлежност (влахоря, дасикане рома, хорахане рома и др.);

- такива, които имат румънско самосъзнание или се определят с груповата си принадлежност като „рудари” („лингурари”) и се възприемат от околното население като „копанари” или „румънски цигани”.

Представителите от тези цигански групи се заселват в Новозагорски район по различно време. Първите заселници от групите на турските и на българските цигани усядат тук през Османския и Следосвобожденския период. Лингурарите и калайджиите се установяват в изследвания регион до 60-те години на ХХ в.

„Турски” цигани

Най-многобройната циганска група в община Нова Загора е общността на т. нар. „турски” цигани. В науката те се наричат с названието „турчеещи се” цигани, заради предпочитаната си турска идентичност и за да се разграничат от циганите, които се самоопределят като „хорахане рома” („турски цигани”). Те живеят в „Шести” квартал в гр. Нова Загора, с. Кортен, с. Любенова махала, с. Баня, с. Караново, с. Стоил войвода, с. Дядово, с. Еленово, с. Каменово, с. Коньово, с. Любенец, с. Омарчево и др. По-голяма част от тях имат силно изразено турско самосъзнание. Те са билингви. „Турчеещите се” цигани владеят български и турски език, като помежду си говорят изключително на турски език. Самоопределят се като турци, мюсюлмани или малцинство и се обиждат, ако бъдат наречени цигани или роми. Всички названия се използват като етническо самоопределяне.

В някои села в Новозагорско като Стоил войвода, Коньово, Дядово, Събрано и др., част от циганското население се определя като „хорахане рома” (в смисъл на „турски цигани”). Те говорят цигански език и са мюсюлмани по религиозна принадлежност (голяма част от тях само по традиция).

По религиозна принадлежност по-голямата част от „турчеещите се” цигани са мюсюлмани. В „Шести” квартал има новопостроена джамия, чийто изграждане е финансирано от Саудитска Арабия. В настоящия момент се строи нова джамия в село Баня, строежът на която е финансиран отново от Саудитска Арабия. Джамията в квартал VІ се посещава от мъже и жени. Жените ходят в храма обикновено по празници и в петъчен ден. И в двете джамии – в град Нова Загора и в село Баня се организират уроци по ислямско вероизповедание за деца. Тези уроци са по-интензивни през летния сезон, когато децата не ходят на училище. Служителите на мюсюлманските храмове организират излети с децата през съботните и неделните дни.

Служителите на джамиите в град Нова Загора и в село Баня са представители на местната общност. С авторитет се ползват хората, които са ходили на хаджилък в Мека, например председателят на джамийското настоятелство в град Нова Загора, представител на общността в с. Баня и др.

Най-важните празници за „турчеещите се” цигани са Рамазан Байрям и Курбан Байрям. В миналото много пищно се е празнувало обрязването на момчетата, когато се е правила т.нар. сватба-сюнет. В съвременността този ритуал започва да губи своята тържественост.

Отмира и празнуването на Идерлез (Гергьовден). Този празник „турчеещите се” цигани свързват със задължително посещение на тюрбето (наричано като „теке” от местното население) на Кадемли баба, близо до село Графитово. Тюрбето е построено на връх Св. Илия (Адатепе), тъй като според легендата тук Кадемли баба е проповядвал учението си. Тюрбето е на средновековния мюсюлмански светец, чийто истинско име е Муса Чобан, но известен с прозвището Кадемли – „носещ щастие, сполука”.

Няколко дни преди Гергьовден, доброволци от „Шести” квартал почистват текето. На самия празник се отива с обречения курбан на тюрбето, като се събират роднини и познати. На празника има много музика и танци. Текето на Кадемли баба се посещава и от българското население през месец юли на Илинден, когато се организира събор („сбор”). В миналото задължително се е преспивало на тюрбето за здраве.

„Мюсюлманите” от село Баня също празнуват Идерлез, като се събират в местността Адатепе, в близост до река Тунджа.

Част от „турчеещите се” цигани от „Шести” квартал и някои села в региона са евангелисти. Евангелизмът има най-голямо влияние сред тази общност в района. В „Шести” квартал има около пет-шест протестантски църкви, като техният брой непрекъснато се променя и затова не може да бъде определен точно. Църквите са ръководени от местни проповедници. Храмовете принадлежат към петдесятното направление (Българска Божия църква, ББЦ; Обединена Божия църква, ОБЦ и Евангелска Петдесятна църква, ЕПЦ;). Има и една адвентна църква. Църквите от петдесятното направление в квартала са клонове на местните български храмове или са регистрирани към централите в град Стара Загора и Сливен.

В селата в Общината има църкви, принадлежащи главно към петдесятното направление. В село Баня съществува Балканска Евангелска църква, която е регистрирана към Корейската Протестантска мисия в България. Най-важните празници за евангелистите са Рождество Христово и Великден. Срещат се случаи, евангелисти да колят курбан. Курбана се прави до една седмица след официалния Курбан Байрам. По този начин протестантите се опитват да се разграничат от мюсюлманите. В последните години, популярно сред евангелистите е кръщаването на децата с имена от Библията. Например според „Списък на учениците на Началното училище, с. Радево към 01. 12. 2004 година” има няколко деца с името Исус, едно дете на име Йосиф и още едно с името Христос. Всички деца от интерната в село Радево са от „Шести” квартал на град Нова Загора.

Сред мюсюлманите в Новозагорско са познати различни фамилии (Джамбазови – в миналото са се занимавали с търговия с животни; Бинбашеви – член на рода е бил на длъжност в османската армия; Байряктарови, Байрямови и др.). Родовата система при тях не е съхранена, както е при калайджиите например, и преминава под формата на семейството.

Брачната възраст при „турчеещите се” цигани е ниска - от 14-17 години за момичетата и от 16-18 години за момчетата.

По официални данни голяма част от представителите на тази циганска група са безработни и получават социални помощи. Другите, които работят, са заети в сферата на битово-комуналните услуги или работят по програми на дирекция „Бюро по труда” – Нова Загора (например „От социални помощи към заетост”).

Представителите на „турчеещите се” цигани се занимават и с различни икономически дейности в България и в чужбина - търговия с отпадъчен материал (стъкло, хартия, желязо), с текстилни стоки (амбулантна търговия) и др.

Много популярна сред жителите на „Шести” квартал е търговията с декоративни животни (кучета, папагали и др.), главно в Турция[4]. През летния период някои от селските жители в района се занимават с бране на билки, гъби, череши и др. наемен земеделски труд (например говедари и др.). Има и такива, които работят в ТЕЦ Марица-Изток-2.

Широко разпространен сред общността на „мюсюлманите” е и миграционният труд (често сезонна заетост в строителството, земеделието, животновъдството и др.) в Гърция, Италия, Испания и др. Много от жителите на село Баня се занимават с амбулантна търговия в Полша или в близост до полско-немската граница. В последните няколко години, във връзка с икономическата криза в страната са налице миграции на представители на общността от квартал VІ към селата в Общината – Дядово, Кортен, Стоил войвода и др.

От края на 2003-та година съществуващият Бизнесцентър/ Бизнесинкубатор Нова Загора (Бизнесинкубатор Нова Загора e НПО), работи по Проект "Обществен център за взаимопомощ на предприемачи от малцинствен произход" към Програма ФАР на ЕС. Центърът се създава по програма „JOBS”, („Заетост чрез подкрепа на бизнеса”), който се осъществява от Министерството на труда и социалната политика с подкрепата на Програмата на ООН за развитие (ПРООН). Той е изграден на територията на ”Шести” квартал в град Нова Загора. Общественият център е насочен към преодоляване на социалната изолация на общността в града. В компютърна зала, оборудвана с 6 персонални компютъра, жителите на ”Шести” квартал имат неограничен достъп до Интернет. Квалифицирани преподаватели обучават младежи в четири модула: "Бизнеспланиране", "Започни собствен бизнес", "Компютърна грамотност и Интернет" и "Биологично земеделие". През 2003 година СНЦОП "Бизнесцентър/Бизнесинкубатор Нова Загора" открива изнесен офис в с. Любенова махала. Това е първия офис към програма „JOBS”, изнесен в селски район. Както всички други бизнес центрове създадени по програма „JOBS”, и този офис извършва технически, информационни и интернет услуги, предлага обучения по следните модули: "Компютърна грамотност и Интернет" и "Започни собствен бизнес" и др.

„Турчеещите се” цигани имат участие и в местната власт. Няколко техни представители са избрани за общински съветници на последните избори. Един представител от общността е служител (сержант) в полицейския участък на квартал „Шести”.

„Български цигани”

Като “дасикане рома” (в смисъл на “български цигани”) се самоопределят част от жителите на Новозагорските села. Определят се и само като “цигани” или по занятието им – дървари, чукачи и т.н. Представителите на тази група са билингви – владеят български и цигански език. По всяка вероятност те са от групата на къткаджиите (или дръндарите).

Околното население нарича като “български цигани” и т.нар. демирджии. Те са с преферирано българско самосъзнание или се самоопределят като “стари българи”, “демирджии”. При демирджиите само най-възрастните хора говорят цигански език. Техни представители живеят в град Нова Загора, предимно в т.нар. Кочова махала и в селата в Новозагорско – Кортен, Баня, Радецки.

В миналото „дасикане рома” са били мюсюлмани, празнували са мюсюлманските празници и т.н. Понастоящем е запазен спомена за това, че техните дядовци и баби са погребани с ходжи. При погребение продължава да се коли курбан за мъртвия („муло”), дори в случаите, когато починалият е бил евангелист. Понастоящем те са с български имена и празнуват християнските празници. „Дасикане рома” почитат Василица, Хедерлези (Гергьовден), Голяма Богородица (те наричат Дева Мария като „Мирема” на циг.ез.) и др.

Част от тях приемат като религиозно вероизповедание, евангелизма. В с. Караново те имат собствена протестантска църква. Представителите на групата, които са приели евангелското кръщение, започват да кръщават децата си с библейски имена – например Мойсей, Анна и др.

По традиция демирджиите са православни християни, но голяма част от тях днес посещават протестантски църкви. В някои села съществуват църкви, с проповедници от групата на демирджиите – например в с. Кортен. Няколко семейства от демирджиите в град Нова Загора посещават българската Петдесятна църква в центъра на града. По този начин се разграничават от евангелистите от „Шести квартал”, които се самоопределят като „турци”.

Голяма част и от двете групи разчитат на социални помощи, други работят към Програмата “От социални помощи към заетост” на МТСП. Те се занимават също с ремонт на коли, сезонна наемна работа и др. При тези цигански групи също е характерна емиграция в чужбина. Страните, в които циганите отиват на гурбет са Испания, Италия, Гърция и Полша.